20.12.2022 г., 9:43 ч.

Пенсионерско ежедневие 

  Проза » Разкази, Хумористична
224 0 7
4 мин за четене

           Сърбаме кафето, някой погледне през прозореца  дали времето не ни е изненадало, че да завали сняг, сякаш е Петровден.

Как така бай Иван Цинцара е пуснал до дупка климатика. Нали все се хвалеше, че втората му жена била 12 години по-млада и с гореща кръв, та едва ѝ насмогвал.После взе да цитира '' Абе млада жена и стар ревматизъм, са като болести бе, мъчат те ама от тях не се умира...''

Сигурно жена му го е отвила нощеска, та сега му е студено.

- Ей, свърши се...- сякаш на себе си продума  Тоньо Пощата

- Как да е свършило бе, мигар на гледа оня мустакатия професор завчева по телевизора,...не е свършило. Вирусът набира сила и не можеш го различи грип ли е , Ковид ли е. Ама като не гледаш телевизия - авторитетно се намеси Митьо Горския

- Не бе, световното по футбол имах предвид - доизказа се Тоньо Пощата

- Е, добре че не отидохме, то нямало бира, нямало забавления. Казват, че и жените били много  кът.

Не, че щях да ида, ама приказка да стане - вметна бай Петко Мустака

- То така, ама шейховете излезли с предложение да осиновят хърватите, заради оная мома де, дето се показваше разгърдена, харесала им. Можехме и ние да сме на тяхно място, да ни осиновят де, ама нашенките дремят - покашля се и намигайки похотливо  с едно око Гошо Зевзекя

- Не знам къде се намира Катар - скромно рече бай Минчо Дюлгерина - Едно време в Строителния техникум наблягахме на математиката, а географията отгоре-отгоре и имаше тогава  само СИВ и Запада, скрит зад желязната завеса. Та, за Катар де, браво на хората, да дадат толкова пари за да ги приемат в Европейския съюз. А  сега , оная гъркиня я махнали , уж взела подкуп за това. Ама жената мъжкарана, признала си и казала '' Мен тези пари не ми трябват, имам си ''. И сега ще решават ще си върне ли парите и ще приемат ли Катар в ЕС.

- Така е, нашите скрънзи да се учат, не можаха  да бутнат някой друг лев, та до сега да ме в Шенген и да сме забравили  - отново взе думата Митьо Горския

- Ай стига бе, Шенген, та Шенген,... нали питах снахата, какво е това Шенген ма.А тя, какво, някакво село, горе-долу като нашето, ама трудно те пускали да живееш там, нещо трябвало  като жителство вероятно - поясни Тоньо Пощата

Поклатихме всички разбирателно  глава.

Гочо умното се размърда на стола. Вторачихме се в него.

- Ами не знам, оная гъркиня е взела парите. като не й трябват. Ами като не ти трябват, дай ги на някой сиромах тогава, да си свърши някоя работа. Пък и катарците де, ами имали бол пари, дали ги

Ама и те защо ли се натискат за ЕС, да ги пита човек. Как не са се сетили да купят онова село Шенген, щяха да минат по-тънко,... и гъркинята щеше да си е на работа, горката жена - важно, важно обобщи Гочо Умното

- Така е ... Прав си Гочо -започнахме да мерморим един през друг- Изгоря си жената за няма нищо.

Последва кратка кафе-пауза с посръбване на мътната течност.

По телевизора за пореден път даваха повторение на срещите от полуфиналите и финала...

- Абе, направили ви впечатление, германските чистокръвни играчи,  ами нидерландците, или онези на Франция, ами те много типови играчи... - не успя да се доизкаже  Митьо Горския

- Да бе, мароканците изглеждаха по-добре на техния фон, а трябваше да е обратното - забеляза  някой

- Защо бе, к'во се чудите, седели са по-дълго в солариума и са се препекли, може това да е тактиката на треньорите... - през смях допълни Тоньо Пощата

Зяпахме вече апатично през прозорците.

Както е мъгливо, дали ще завали или ще изгрее слънцето.

- Господа-другари, прибирам се - изправих се аз - Ленчето сигурно е натъкмила бурканите с кисело зеле и трябва да ги затворя, и да се варят

- Даа може, ама миналата година. Нали има заповед на кмета, че в междублоковото пространство да не се пали огън и приготвя  зимнина - ехидно подчерта Ванчо Драката

- Не тука бе, товаря ги в колата и на село. Там още няма заповед - не отстъпвах аз

- Чакай, чакай, нали до вчера казваше, че си кореняк гражданин, а сега отивам на село,... значи и ти си един от нас, а - заяде се пак Ванчо Драката.

- Абе аз съм натурален гражданин - не си оставях магарето в батака - Но жена ми е присадената гражданка, та сега къщата ѝ я ползваме като производствена база и склад за зимнина.

Що бе, твоята жена да не е коренячка гражданка, ама продадохте си къщите на село, та сега спазвайте заповедите...

         Всички дружелюбно поклатиха глава. Изсърбахме остатъка по дъното на чашките и

поехме по пенсионерските си задачи.

 

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Жени, малко на тема кой гражданин и кой не е, повлияно от вица може би '' Не ме гледай, че съм капелата, и аз съм от селата...''когато едно време дядо Мраз раздавал подаръците, на гражданките по-меки да не им убиват, а на селянките по-твърди,,,Шега разбира се.
    Приятни празници и творчески успехи през новата 2023 година
  • "- Абе аз съм натурален гражданин - не си оставях магарето в батака - Но жена ми е присадената гражданка, та сега къщата ѝ я ползваме като производствена база и склад за зимнина."
    ––––––––––––––––––––
    Какво да каже повече човек ))))))
  • Благодаря ви, скъпи момичета...
    Весели празници и на Вас, и творчески успехи
  • Хареса ми Петър , много ми хареса, това пенсионерско ежедневие! Весели празници!
  • Генек, така стана, от реалност в реалност. Но, най-важното е да сме компетентни във всяка област, от футбола до политиката. Нищо, че не знаем къде се намира Катар, и дали ще го приемат в ЕС и Шенген.. Но щом са дали рушвет...може и да стане
    Приятен ден
  • Реалност, мале мила...
Предложения
: ??:??