jenyivanova
Избрани произведения
169 резултата
Колко са нежни ръцете ти призори, либе,
а е жътва и в полусън се люшват житата.
От този хляб дето замесих с омайното биле
още преди съмнало в огън изгарят телата ни.
Свлича се тънката риза и като летен вятър ...
  915  16  19 
Небето има правото да плаче...
внезапно се смрачи посред деня,
над покривите мълния се влачи...
Премина повей в зрелите жита.
Молитвено нагоре се понесе - ...
  545  13  18 
В съседна приказка попаднах, значи,
а звярът, бесен и безкрайно тих,
захапал пура "Монтекристо", крачи...
намерих се в готически триптих!
Вибрира тътен и пулсират вени... ...
  796  18  33 
Не всеки допир ражда светлина
(победите по-често пък нагарчат)
и от нищото настъпва тишина,
а бурите без глас навярно плачат.
И между нас дъждът е нишки здрач, ...
  238  10  13 
Не беше точно мъж. Беше вълк. И беше единак.
В очите му горяха алено разлистени пожари.
Зад тях с дихание стаено биеше сърцето бясно.
Разтвори се душата ми, прегърнах неговия мрак.
Докосна ме, в сърцето ми неистово припари. ...
  725  10  15 
Предложения
: ??:??