Перфектното семейство 1

1.

    Ивет мразеше моловете. Огромни тълпи хора, гласове от всички страни, пространства без прозорци – всичко това предизвикваше у нея пристъпи на паника. Ужасно съжаляваше, че някои от любимите ѝ марки бяха затворили останалите си магазини и продължаваха дейността си единствено в тези ужасни здания.

    Но днес имаше нужда да пазарува! Напоследък често се караха с Калоян и нервите ѝ бяха разклатени. Успокояваше се единствено, когато хвърляше солидна сума за няколко дрешки. Скъпа щеше да излезе тази терапия!

Вървеше бавно, разглеждаше витрините и в същото време размишляваше над проблемите си. Шумът наоколо беше непоносим, но изведнъж успя да различи, че някой вика името ѝ.

- Ивет! Ти ли си?

    Обърна се и видя мъж на нейната възраст, който се бе втренчил в нея. Не се сещаше кой е, но ѝ се стори някак познат.

- Не ме ли позна? Аз съм Иван, Иван Варадинов.

    Ивет се усмихна. Разбира се, че това беше старият ѝ съученик Иван.

- Здравей! Как си? Наистина не те познах – каза тя.

- Много години минаха. Как се радвам да те видя! Имаш ли време да изпием по едно кафе?

    Предложението не ѝ допадаше особено. Тя знаеше всичко за Иван от пресата. Той бе богат и преуспял. Беше се оженил за една от най-красивите манекенки, която му бе родила три деца. И въпреки славата и парите, липсваха пикантни истории около тях, навсякъде бяха давани като пример за щастливо и успешно семейство. Нямаше да изтърпи да слуша за това точно в този момент. А после щеше да се наложи да разкаже за собствения си живот на неудачница и за брака си, който бе пред разпад.

- Всъщност малко бързам – отвърна Ивет неуверено.

- Хайде, тогава ще взема кафе от автомата. Една цигара време на терасата?

    Щеше да бъде много невъзпитано да откаже отново и Ивет неохотно се съгласи.

- Сега се връщам – каза Иван и се отправи към кафе автомата зад ъгъла.

    Ивет се зае да обмисля как да преразкаже в по-олекотен вариант за семейните си проблеми, когато към нея се приближи една дама. Беше руса, със слънчеви очила и един тон червило на устните.

- Госпожо, съжалявам за това, което ще чуете, но сметнах за необходимо да знаете – каза жената. – Аз имам връзка с мъжа Ви!

   Ивет изтръпна. Не знаеше как да реагира. Нещата с Калоян не вървяха, но винаги бе намирала други причини за това. Никога дори за секунда не ѝ беше хрумвало, че е замесена друга жена.

    Гледаше към непознатата и примигваше, като се опитваше да осмисли чутото току-що.

Жената рязко се обърна и си тръгна. В този момент приближи Иван с две кафета в ръцете. Дали беше видял случилото се? Съвсем щеше да се изложи пред него.

    Ивет се обърна към него въпросително и изведнъж от погледа му разбра истината!

Не ставаше въпрос за Калоян. Жената бе любовница на Иван и бе взела Ивет погрешно за негова съпруга!

- Ивет, съжалявам, че стана свидетел на това... – измрънка Иван.

„Виж ти, перфектното семейство не било толкова идеално!“ - помисли си Ивет. Изведнъж целият ѝ мироглед претърпя рязка промяна.

- Това беше грешка. Тя живее в Париж. По време на една командировка там... – продължи мъжът. – Както и да е! Опитах се да я поправя, но тя не иска и да чуе. Върна се в страната, преследва ме навсякъде и заплашва, че ще каже на съпругата ми. Аз обичам жена си! Не искам да ѝ причиня това.

    След малко добави:

- Е, надявам се поне, че след като информира теб, тя ще се успокои и няма да създава повече проблеми.

- Дано! – отвърна Ивет и си взе довиждане със стария си съученик.

    Скоро забрави за тази случка и вероятно никога нямаше да си спомни за нея, ако не бе прочела във вестниците за една ужасна злополука.

Следва продължение...