3.

Ивет бе наясно, че ще я потърсят от полицията. В подобни случаи съпругът бе винаги дежурният заподозрян и щяха да проверят алибито му. Когато Иван ѝ се бе обадил, съвсем машинално се бе съгласила да му помогне. Не бе очаквала никакви усложнения. Какво трябваше да направи сега? Да излъже или да издаде съученика си?

Да, Иван заслужаваше своето наказание, защото бе предал жена си. Но трябваше ли да бъде съден за опит за убийство?

Толкова сурово наказание едва ли заслужаваше! Беше сигурна, че Иван обича Моника.

А и тази нещастна жена! Бе преживяла силен шок, някой се бе опитал да я убие, трябваше ли сега да узнае и за изневярата на съпруга си?

В този момент телефонът ѝ иззвъня. Беше той.

- Здравей, Ивет! Може би си чула за случилото се…

- Да, как е съпругата ти?

- Малко е изплашена, но ще се оправи.

Ивет мълчеше. Не знаеше как да продължи разговора.

- Това е добре – добави след малко тя.

- Наистина съжалявам, че те забърках! – каза Иван. – Съпругата ми съобщи на полицаите, че съм бил на вечеря с теб  - помълча няколко секунди и добави с по-тих глас - Какво смяташ да правиш, Ивет?

- Аз…аз наистина не знам – въздъхна тя. – Искам да ти помогна, но не мога да лъжа пред полицията.

- Ивет, нали осъзнаваш, че ако се разчуе за аферата ми, всички ще сметнат, че аз съм виновен. Искал съм да убия жена си и да заживея щастливо с любовницата! И естествено няма да ме осъдят, защото аз не съм го извършил, но съмнението ще остане завинаги. Репутацията ми ще се срине.

- Защо не помисли за репутацията си преди да се впуснеш в парижките приключения? – остро заяви Ивет.

- Вече ти казах, че съжалявам. Какво да направя? Не мога да върна времето назад.

Ивет продължаваше да мълчи.

- За бога! Нали не мислиш, че съм бил аз? – възмутено извика Иван.

Ивет остана все така безмълвна и леко придърпваше русите си кичури. Самата тя не бе наясно с мислите си.

- Жена ми е била бутната около 2.00 часа през нощта. Не могла да спи, чакала ме, излязла на терасата да изпуши една цигара и изведнъж някой я е бутнал. Не искала да ме безпокои и не ми се обадила.

Аз бях в ресторант ..Марица’’ между 22.00 и 3.00 часа. Знаеш с кого. После около час говорихме на една пейка. Уж се споразумяхме. Ако ти не ме спасиш, ще се наложи тя да го направи. А може и да реши да ме накаже и да ме изпрати директно в затвора.

Ивет размишляваше. Всичко, изречено от Иван, бе логично.

Ако можеше само да бъде сигурна, че той казва истината...

4.

Инспектор Костадинов беше висок, светлокос мъж на средна възраст, вдъхващ респект. Ивет силно се смути. Изглеждаше толкова интелигентен, нямаше да ѝ бъде лесно да го излъже.

За щастие през въпросната вечер Калоян не си беше вкъщи и нямаше да оспори твърденията ѝ. В действителност той рядко си беше вкъщи.

- Госпожо Стоева, формално се изисква от Вас да дадете показания. На практика алибито на господин Варадинов бе потвърдено от съпругата му и от персонала на ресторанта, как му беше името….

- О, така ли? – възкликна Ивет. За нея това означаваше, че Иван действително е бил там с дамата от Париж и е невинен.

- Какво искате да кажете? – стрелна я с поглед инспектор Костадинов.

- Не очаквах, че от персонала са ни запомнили. Марица. Това е името на ресторанта.

- Към колко часа отидохте там?

- Беше към 22.00 часа. И останахме до около 3.00 часа, после разговаряхме отвън може би още час. Имам сериозен проблем и помолих господин Варадинов за помощ, тъй като той е влиятелен човек с връзки. Стар съученик ми е. Нужно ли е да разказвам за естеството на проблема си?

- Засега това не е необходимо. Не виждам връзка със случая.

Ивет се опита да не издаде силното си облекчение при тези думи.

- Всичко съвпада. Според келнера господин Варадинов е пристигнал с една руса дама към 22.00 ч и двамата са си тръгнали около 3.00. Е, описа Ви като малко по-висока, но често се случва.

Ивет бе наясно с причината да я опишат като по-висока, но си замълча.

- Кога се е случил инцидентът с госпожа Варадинова? – попита тя.

- По нейните думи около 2.00 часа. Трудно ще открием злосторника. Вратите не са били заключени, защото е очаквала съпруга си. Не открихме никакви следи.

5.

Един месец по-късно Ивет се разхождаше в парка. Изведнъж забеляза семейство Варадинови. Изглеждаха толкова щастливи, държаха се за ръце и се усмихваха.

Почувства се удовлетворена от факта, че бе спасила този брак с лъжата си. Вярваше, че има и благородни лъжи.

Двамата също я забелязаха и се приближиха да я поздравят.

Моника Варадинова наистина беше много красива. Ивет я виждаше за първи път на живо. Дълга, гъста гарвановочерна коса, стройна фигура, прекрасни лешникови очи.

Слънцето напичаше, Моника бръкна в чантичката си и извади слънчевите си очила.

Ивет се вцепени.

Странно нещо е човешката памет. В моменти на силен стрес забелязваме неща, които остават запечатани някъде в подсъзнанието ни и изплуват в някой неочакван момент. Когато русата дама ѝ бе съобщила в мола, че има връзка със съпруга ѝ, Ивет бе запомнила нещо ...

Позна очилата. А когато Моника си ги сложи, лицето също ѝ се стори познато. Липсваше единствено русата перука.

..............

Явно срещата в мола не беше случайна. Не съществуваше никаква дама от Париж. Но защо тази жена се бе престорила за любовница на съпруга си? Какъв бе смисълът от целия този театър и защо тя бе избрана за зрител?

Ивет трескаво размишляваше и не следеше заформилия се разговор.

И тогава осъзна очевидното – за да осигури алиби на разкъсвания от угризения съпруг.

Но то му бе необходимо за престъпление, извършено срещу самата Моника. Нямаше никаква логика тя да участва в прикриването му.

Тогава изведнъж Ивет си спомни, че във вестника бе прочела, че същата вечер бе извършено още едно престъпление - кражба на диамант от дома на Симеон Дайнов. Двама души с неустановена самоличност...

Спомни си също така, че бе чела, че семейство Варадинови са близки с господин Дайнов. А според разследващите бяха замесени хора от близкото му обкръжение.  Ивет нямаше представа по кое време на нощта бе извършен обирът, но бе готова да се обзаложи, че се е случило между 3.00 и 4.00 ч. – време, за което тя бе потвърдила, че е прекарала с Иван Варадинов. А за горката му жена се знаеше, че в този момент вече е била контузена и е лежала вкъщи. Нямаше обаче никаква пречка, пременена с русата перука, Моника Варадинова да е вечеряла със съпруга си в „Марица“. Към 3.00 ч са си тръгнали и са имали възможност да оберат Симеон Дайнов. Домът му бе близо до ресторанта. После семейство Варадинови се прибрали и Моника вероятно е скочила от терасата, твърдейки, че е била бутната около  2.00 часа. Поела е известен риск, но явно си е струвало.

И тя – Ивет Валентинова Стоева, бе станала съучастник в това заради наивността си. Това прозрение даде отговор и на въпроса защо бяха избрали нея. Още от ученичка си беше толкова наивна.

Вече не знаеше какво да мисли.

Погледна ги отново. Те бяха заедно! В добро и лошо, в богатство и бедност, дори и в пороците си.

Те наистина бяха перфектното престъпно семейство!