30.03.2010 г., 9:30

Песен за теб

1.1K 0 0

Вятърът подухна, залюля камбаната и тя зазвуча силно, силно. Нали беше голяма, звукът ù се чуваше надалеч. Тя беше горда, доволна от положението, което заемаше сред другите. По-малки бяха. Е, гласчетата им бяха по-слаби и с по-високи тонове звучаха. От вятъра разлюляни - запяха. Такава музика тържествена прозвуча.

 Само камбанките на храста, поникнал наблизо, бяха тъжни.

- Не могат да звънят моите камбанки като вас - тихо каза храстчето.

 Щом вятърът спря и всичко утихна, тогава голямата мъдра камбана се обади.

- Не тъгувай, нашият звън радва слуха, а твоите камбанки галят сърцето, но всички ние правим живота по-радостен.

 Вятърът духна отново. Сега всички камбанки запяха заедно познатата песен. „Светът е хубав, светът е чудесен. За него ние пеем нашата песен”.

 

 Ники, ти нали знаеш камбанките на растението вкъщи? Онези оранжеви камбанки. От вятъра и те се залюляха. Пееха своята песен. Песен  за теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...