16.05.2020 г., 8:45 ч.

Песента на безотговорния 

  Проза » Разкази
166 6 25
4 мин за четене

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса!
  • Радвам се, че прочетох, Георги! Иронията ти е посолена и със самоирония, но в елегантен и интелигентен стил, който успява да накара читателя да се замисли.
  • За присмех ли, за жалост ли...
  • Благодаря, Надя!
    Вечна картина...
  • Три пъти го прочетох от вчера насам. А някой пита ли се на поета, какво му е? И колко по-лесно би живял, ако мислеше само как да се наяде, наспи, абе - тези три неща. И ако под бодлите имаше бизонска кожа и беше простак...А той си брои звездите, къса си нервите и си квака...Будала!
  • Благодаря, Ирина!
  • Безпощаден си. Няма тъмен ъгъл за теб.
  • Благодаря, адаш!
    Надявам се - реално е показана класическата ситуация.
  • Разплакващо тъжно! Дори не мога свестен коментар да напиша тук...
    Поздравявам те!
  • Благодаря, Костадине!
  • Ми поет кво блеи по облаците апък Гого строи магистрали потоци ленти режи гърди пъчи.Поздравления Георги.
  • Благодаря, Красе!
  • От глупост какво ли не прави човек Но се забелязва тенденция в поумняване на младото поколение. В действителност няма как да сготвиш облаците, а ако тя беше поетеса, как щяха да стоят нещата може би ще стават за готвене. Няма значение какво правят или не правят хората. Непреходните творби остават, даже и от съвсем неизвестни автори. Лошото е, че не са толкова разпространени и достъпни. Винаги ми допада убийствената ирония, с която пишеш - елегантна и премерена.
  • благодаря, Мариана!
  • Въпрос на гледна точка...
  • Благодаря, Силвия!
  • Благодаря, че прочетох.
  • Благодаря, Николай!
  • Така е, децата рядко наследяват талант, по-скоро по изключение и протекции. Талантът, като такъв е Божи дар. Как ще го използва и за какво, е решение на всеки, който го притежава. С уважение Скитника.
  • Благодаря, Йоана, Стойчо, Димитре, Младене, Юри!
  • Хубаво е!
  • Без идеи обществото ще се превърне в желеподобна маса, подчинена на първобитния си разум. Когато човекът се откаже от човешкото, тогава е най-страшното...
  • Прав си, Георги. Поетът е трън в очите на този свят. Говоря за истинския Поет, а не за тези дето ги награждават по уж международните конкурси, провеждани в разните там читалища от село Граматиково до Куртово Конаре. Всички въздъхват облекчено, когато Поетът напусне този свят. И ако е известен приживе, затискат го с лъскава и достатъчно тежка мраморна паметна плоча /или паметник/, за да не би да възкръсне. С ирония си казал много - дори и за пенсийката. А иначе - пишман поети с лопата да ринеш. За това, какво представлява Поета свидетелстват следните линкове:

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/poetyt-sam-sred-yudi

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/poetyt-11

    Поздравление за разказа!
  • Генек, покъртително е ... Браво! Дано повече хора го прочетат ... и разберат.
  • Ирония блика от всеки ред!
    И ако разсъдим прагматично:вълци го яли поета!
    Друг си е Гого,не пише песни, но и гладен не си ляга!
    Този сблъсък между идеал и реалност е видимо отличим.
    И все пак:без песен тялото е сито,но душата е пуста!
    Поздравления, Георги!
Предложения
: ??:??