Това беше най-глупавото изречение, на което бях попадал в целия си десетгодишен живот: "Земята е кръгла и се върти". Седях си върху тоалетната дъска по природни неотложности, разглеждах учебника по Природознание за четвърти клас и ум не ми побираше как може възрастни хора да пишат такива неща. На корицата се мъдреха имената на авторите му, цели трима чичовци. Сигурно бяха някакви старци като баща ми, който беше на цели трийсет и осем години, а пишеха пълни небивалици. Как тъй Земята ще се върти и защо решиха, че била кръгла?  Че то ако беше така излизаше, че някои земляни ходеха с главата надолу и трябваше мигом да изпопадат като един. Татко все ми повтаряше, че в моята глава имало само ветрове и бръмбари, ама в главите на тези възрастни хора, видно бе, съществуваха неописуемо гигантски бури и насекоми.

   (ОТКРОВЕНИЕ ПЪРВО: Не е чудно, че като дете подлагах на съмнение и размисъл нещата, когато бях в тоалетната. И като пораснах вървеше така. Седях ли си кротко в нужника, идваха ми разумни мисли, но щом влизах в някоя механа забравях за тях. В тоалетната бях като реших най-сетне да мирясам и да се задомя, но после в кръчмата се отказах от това начинание. В тоалетната ми хрумна да си купя кола, в кръчмата прецених, че е по-добре да я изпия. Пак в тоалетна бях, когато си казах, че при никакви обстоятелства няма да ставам адвокат на български бизнесмени, в кръчмата ме придумаха да сторя обратното. Време е да напишат наредба, която да насърчава моя престой в тоалетните и да запрещава престоя ми из кръчмите).

   Захвърлих странния учебник и отидох в училищния двор да играя футбол преди часовете. Ние винаги играехме футбол, когато бяхме втора смяна на училище. Насъбирахме се около топката десет - дванайсет малчугана, като от една майка раждани: всеки прекалил с плажните бани лете, опечен от палещото черноморско слънце, чер като циганче и с тънки крачета, криви като улиците в нашия град. Двама юнака заситнят един срещу друг - първо напредне единият, после другият. Накрая някой ще настъпи противника и с това ще получи първия избор - значи първи да си избере съотборник измежду останалите сополанковци. С цел да икономисваме време все едни и същи хора карахме да се настъпват: Митко и Драган Африканеца. Освен че стърчаха с по една чорлава глава над нас, сякаш бяха жирафи всред екваториалната фауна, Митко и Драган носеха обуща с по-внушителен номер даже от татковците ни. Та и затова всякога те вършеха тази процедура; вършеха я тъй начесто и отговорно, че станаха изключителни експерти в настъпването.

   (ОТКРОВЕНИЕ ВТОРО: Момчетата порастват и бради им поникват, ала все си остават момчета. Тъй сме ние. Пусто, нали сме Адамови издънки, тъй ни е отсъдено - да се издънваме. Хиляда пъти да повторим една и съща дейност, съвършено да я усвоим - дойде ли оня съдбоносен миг, когато истински е важно да я приложим - неизменно се проваляме. Аз присъствах на сватбите на Митко и Драган и с очите си видях как и двамата знаменити майстори в настъпването бяха настъпени от булките си. Кой хвана диригентството в браковете им подире е излишно да разправям. И сега тези женихи ката ден даряват своите госпожи с онези погледи на смирено страхопочитание, които редниците са длъжни да отдават на полковниците. Брачният устав прилича на военния, а и взаимоотношенията в брака наподобяват военните - те са взаимоотношения на власт и подчинение. Само че в брака властта е винаги от женски род, а подчинението, макар да се самоопределя като мъжки род, постепенно бива довеждано от властта до състояние на среден род.  

   След като станах свидетел на провалите им в сватбеното настъпване, аз реших да се науча да ходя на ръце. По този начин решително се подготвих за страшния ден, който ми предстои. Когато някоя жена ме подлъже и завлече в ритуалната зала, аз ще застана на ръце. Така хем няма как да хвана писалката, за да парафирам предстоящото си тъмнично пленничество, хем жената не ще може да ме настъпи по крака).

   В конкретния случай на двора Митко настъпи Драган Африканеца. Тържествено и гръмогласно той веднага обяви избора си:

   - Вземам Вихрен!

   Вихрен бях (и още съм) аз. Сега няма да ви занимавам с флегматичната и разсеяна моя персона, която, ако имахте съмнителната чест да познавате, би ви навела на мисълта, че родителите ми са подбрали крайно несполучливо названието ми. Но поне ви дължа едно обяснение за произход, тъй като съм носител на наистина рядко име - аз самият не познавам друг мъж, който да държи собственост над същото заглавие като моето. Работата идва от това, че раждането ми сварило дядо - стар моряк - на палубата на кораба "Вихрен". Мама и тате преценили, че е по-уместно да кръстят първото си дете не на дядо му, а на неговото превозно средство. Вечно ще съм благодарен на дядо, че избрал кариера в мореплаването, а не в сухоземния или във въздушния транспорт. Защото в противен случай щях да се казвам я Вартбург, я Конкорд. Или може би пък Тир, Камаз, Туполев Ту-154, Икарус, Жигули или Хариър. Вихрен може и да не приляга твърде добре на моя нрав, но звучи някак по културно издигнато.

   И ето, случих се в отбора на Митко. Но Драган Африканеца не искаше да играе срещу мен. Той размаха пред опулените ми очи една красива банкнота, на която пишеше "500 ДИНАРА, НАРОДНА БАНКА JУГОСЛАВИJЕ", и ми каза:

   - Купувам те с тези пари и ти ги давам, ако заиграеш в моя отбор!

   - Съгласен! Вземам парите ти и идвам в твоя отбор!

   Биваше си го Драган Африканеца, отракано момче беше той. А защо беше африканец ли? Ами защото неговия баща, чичо Йован, беше югославянин. То се подразбираше, че Югославия е по на юг от нас - от самото ù име ставаше ясно, че е южна страна. Аз бях чел книжката за Тошко Африкански, дето разказваше за веселата маймунка, и от там знаех, че африканските народи са южни народи и са негри. Ето защо югославяните, нали и те бяха южняци, също се явяваха африкански негърски народ. След като бяха африкански негърски народ, значи чичо Йован и той беше африканец и негър. От това пък следваше, че Драган също като татко си представлява африканец и негър - не може бащата да е негър, а синът му да не е. И тъй като не бях виждал други негри освен тях двамата, съобразително заключих, че цялата тяхна раса трябва да им прилича. Негрите явно бяха високи, румено бузести хора със светли очи и руси коси.

   (ОТКРОВЕНИЕ ТРЕТО: Две са нещата, които един адвокат трябва да умее. Първото е да разсъждава погрешно и второто е да взема пари, за да свърши нещо, дето накрая няма да свърши. Аз още в училищния двор показах, че имам талант и за едното, и за другото. Моите разсъждения ме отведоха до извода, че негрите са руси и със светла кожа, но се оказа, че това не било съвсем така. От друга страна, не свърших и работата - взел бях хонорара уж да извоювам победа за Драган, но неговият отбор загуби мача. 

   Та така и насетне. Тя, професията, си идва според човека. Аз станах адвокат, понеже умеех да мисля погрешно и да прибирам пари. Умеех ли хем да вземам пари, хем да мисля правилно, щях да основа софтуерна компания. Ако умеех само да мисля, без да умея да вземам пари, щях да стана велик писател. И обратно - ако умеех да вземам пари без да умея изобщо да мисля, щях да стана голям политик. А ако не умеех нито едното от двете, щях просто да бъда селски учител).

   Когато футболният мач завърши аз видях, че Петьо е пристигнал и се навърта в двора на училището. Всички много тачехме Петьо и го брояхме за най-умния четвъртокласник, понеже от нас единствен той имаше видео в дома си, а пък и татко му го возеха с черна лъскава "Волга". Петьо знаеше всичко, или поне ние така смятахме. От него бяхме научили например, че този Черноризец Храбър, на когото бяха кръстили нашата улица, не бил никой друг, а сам царят Симеон Велики. Обаче Петьо беше добавил, че учените хора и историците много се колебаели по този въпрос и не били съвсем сигурни дали бил той или не. Цар Симеон Велики веднъж го показаха по телевизията. Имаше дълга и сложна фамилия и казаха, че живеел в Мадрид. На мен не ми се видя чак толкова велик тоя човек, нито пък твърде храбър. Той силно приличаше на моя вуйчо Васко. Говореше бавно и смешно като вуйчо след две три-чаши вино и имаше същата рехава брадица като него. Не можех да разбера защо просто не идат в Мадрид и не го попитат дали наистина е Черноризец Храбър, след като толкова се чудеха, ама те всички възрастни бяха такива - тях не можеш ги разбра.

   Мен обаче друго ме вълнуваше повече: положението със Земята и нейното въртене. Петьо беше единственият достатъчно учен човек в училищния двор, който можеше правдиво да отсъди дали учебникът по Природознание лъже или не. Понеже беше много осведомен и знаеше всичко, той не беше си направил труда да прочете урока за въртящата се Земя, та се наложи набързо да му разкажем какво пише там.

   - Не ви лъжат, наистина се върти - издаде присъдата той докато единият му показалец извършваше освежителни дейности по отношение на носната кухина. - Обаче те така са го измислили, че да не пречи на хората и вие затова нищо не усещате. Всяка нощ щом стане много късно и всички заспят Земята почва да се върти. Моята къща идва на мястото, където сега е Арменското училище, а то отива където е къщата на Драган. В същото време тя вече е на Шишковата градинка, а Шишковата е дошла на мястото на моята къща. Така се завъртат няколко пъти и не само те, ами и всички други къщи и места. Когато на сутринта хората се будят, вече всичко си е както е било преди. 

   Аз, да ви призная, бях смаян от това хубаво и разбираемо обяснение. Не ми трябваше никакъв учебник с неговите непонятни притегляния, земни оси и други сложнотии, които възрастните бяха напъхали там. Щом Петьо казва, че се завърта по този начин, значи наистина е така.

   (ОТКРОВЕНИЕ ЧЕТВЪРТО: Аз взех Петьовото обяснение за чиста монета, защото не бях по-различен от останалите хора. Явната заблуда е по-примамлива от скритата истина, тъй като несравнимо по-удобно е да разберем и приемем онова, което виждаме и чуваме. Истината твърде рядко има способността да ни прави щастливи. Изплува ли наяве тя всякога стоварва върху нас такива тревожни въпроси, каквито никога не биха акостирали на тихия уютен пристан на заблудата. По тази причина най-присъщото за човек е от време на време да допуща да го излъжат: гражданските бракове и резултатите от парламентарните избори са най-преките доказателства за това. В опит да намалят щетите от тези свои поразии хората са измислили разводите и революциите, но дори след тях аз не съм видял тържество на истината над лъжата. И все защото всички искат да са щастливи, а онзи, който копнее да познае истината първо сам трябва да се отрече от собственото си щастие. Философите са страдалци и аз не мога да съм като тях).

   Влязохме в час. Учителят се канеше да ни изпитва върху новия урок и попита дали някой няма да излезе по желание. Разбира се, веднага рипнах. Тъкмо ми се падаше възможност да обясня на целия клас механизма, по който нощем завъртат Земята. В следващите пет минути се снабдих с първата двойка в живота си (както после се оказа тя далеч не бе последната), с поредното учителско издърпване на ухото ми (и то не беше последното), както и с ултиматума на следващия ден да дойда на училище заедно с баща си (който на свой ред ми издърпа ухото след като узна за този ултиматум). Моята трактовка за въртенето на Земята явно направи силно впечатление на учителя, защото той се отказа да изпитва други ученици върху същия урок, а най-старателно се захвана да ни го преподава наново. Това той стори с много кахърен вид и сериозен глас.

   През нощта не мигнах чак до разсъмване. Не заради двойката, а понеже ми се щеше да почувствам как ще завъртят Земята и как къщата ни ще дойде на мястото на училището. Не го почувствах, но нещо ми нашепна да продължавам да опитвам.

   (ПОСЛЕДНО ОТКРОВЕНИЕ: Оттогава израснах много на тегло и на бой, но същата тази работа не спира да ме чопли. И ако и сега сегиз-тогиз будувам по цели нощи, ако безсъници ме преследват като неизброимите момичета, когато бях по-млад, то е защото искам да проверя най-важното за мене нещо. Дали Земята наистина е кръгла и все пак върти ли се около оста си? Аз още не съм пораснал чак толкова, че да го повярвам съвсем).