Най-старата и най-младата днес празнуват.
     Най-старата. Не говоря за слабата белокоса жена, прехвърлила седемдесет; в бял панталон, пясъчна блуза с къс ръкав и бяла шапка с изкуствено цвете, която с усмивка посреща днес гостите си. Едва ли е най-стара сред тези жизнерадостни 70-80-годишни, които влизат през дворната врата, минават по мостчето над басейна и ѝ подават цветя и подаръци; след това се оглеждат – на поляната са подредени 5 маси за по 6-тима души, с етикетче с имената им, и придърпват столовете, облечени с бял намачкан сатен. "Ти какво сваляш вечер?" – шегува се един от гостите. – "Защото аз свалям ченетата, корсета, очилата, патериците...". Дошлите по-рано застават на сянка и наблюдават уверените действия на младежите от кетъринга. Жега е. Домакинята раздава шапки на гостите си. Точно в 12 и половина дрънват със звънче. Всички са около масите. Домакинът - слаб възрастен господин с бял панталон и с бяла риза на черни райета, с широка яка в стила на 70-те, забодена с декоративна игла, приветства дошлите приятели. След това думата взема домакинята. После – трима от гостите, които са написали стихотворни поздравления върху свитъци. Всички се смеят и ръкопляскат. Говоря за 50-годишнината на един брак и за 55-годишнината на една една любов.
     Най-младата. Не говоря за 40-50-годишната, макар действително да е най-млада сред гостите – с черен панталон и нежножълта блузка, с тъмни очила, зад които крие мислите си; доведена тук от един от присъстващите. Говоря за една любов, която днес отбелязва 6-месеца. Колко абсурдно до невъзможност е да достигне по време онази, "най-старата"!
     И на двете им желая щастие!