Най-старата и най-младата днес празнуват.
Най-старата. Не говоря за слабата белокоса жена, прехвърлила седемдесет; в бял панталон, пясъчна блуза с къс ръкав и бяла шапка с изкуствено цвете, която с усмивка посреща днес гостите си. Едва ли е най-стара сред тези жизнерадостни 70-80-годишни, които влизат през дворната врата, минават по мостчето над басейна и ѝ подават цветя и подаръци; след това се оглеждат – на поляната са подредени 5 маси за по 6-тима души, с етикетче с имената им, и придърпват столовете, облечени с бял намачкан сатен. "Ти какво сваляш вечер?" – шегува се един от гостите. – "Защото аз свалям ченетата, корсета, очилата, патериците...". Дошлите по-рано застават на сянка и наблюдават уверените действия на младежите от кетъринга. Жега е. Домакинята раздава шапки на гостите си. Точно в 12 и половина дрънват със звънче. Всички са около масите. Домакинът - слаб възрастен господин с бял панталон и с бяла риза на черни райета, с широка яка в стила на 70-те, забодена с декоративн ...