PART I
Тъжно, че една толкова красива жена вехнеше по толкова грозен начин. Нейната хубост не беше само външна – тя струеше от очите ѝ, издавайки съвършенството на вътрешния ѝ свят, тя отнемаше дъха. В погледа на Емили винаги имаше нещо вълшебно, дълбоко и ангелско – дори сега, когато покрусата я смазваше безмилостно. Не можех да повярвам колко мъка виждах изписана на това нежно лице. В онзи момент то ми се стори непознато, уплашено и студено. Сякаш не принадлежеше на Емили... Исках да я прегърна, да я притисна силно. Исках да я утеша. Исках да избърша сълзите ѝ. Исках да ѝ кажа колко я обичам, но как щеше да помогне това?
Огънят от камината спускаше сенки, които колебливо играеха по изящния профил на Емили. Тя беше спряла да плаче и стоеше загледана през прозореца. Снегът се сипеше все така леко и спокойно. Обширното поле бе бяло и притихнало. Чуваше се само пукотът на огъня, когато в миг един Емили се изправи, разкъса пеньоара си с ряз, метна го в камината и хукна към вратата с боен ...