PART I

 Тъжно, че една толкова красива жена вехнеше по толкова грозен начин. Нейната хубост не беше само външна – тя струеше от очите ѝ, издавайки съвършенството на вътрешния ѝ свят, тя отнемаше дъха. В погледа на Емили винаги имаше нещо вълшебно, дълбоко и ангелско – дори сега, когато покрусата я смазваше безмилостно. Не можех да повярвам колко мъка виждах изписана на това нежно лице. В онзи момент то ми се стори непознато, уплашено и студено. Сякаш не принадлежеше на Емили... Исках да я прегърна, да я притисна силно. Исках да я утеша. Исках да избърша сълзите ѝ. Исках да ѝ кажа колко я обичам, но как щеше да помогне това?

  Огънят от камината спускаше сенки, които колебливо играеха по изящния профил на Емили. Тя беше спряла да плаче и стоеше загледана през прозореца. Снегът се сипеше все така леко и спокойно. Обширното поле бе бяло и притихнало. Чуваше се само пукотът на огъня, когато в миг един Емили се изправи, разкъса пеньоара си с ряз, метна го в камината и хукна към вратата с боен вик. Докато осмисля кое как е и защо, младата жена вече търчеше по снега, а косите й се вееха в нощта. Усещах, че предстои тотален колапс на разсъдъка ѝ, грабнах камерата, нахлузих обувките си и излязох навън без връхна дреха.

  Звездите в ясното небе блещукаха, подобно на милиони сияйни лампи и прожекторчета. Ефирната сцена, която представляваше полето пред къщата, даде на Емили възможност да разгърне пълния си потенциал. Когато започнах да записвам, тя вече правеше втори ангел върху гладката снежна пелена, припявайки химна. Нагласих устройството, така че да уловя перфектно всеки кадър и приклекнах.

- Емили - запитах аз, – всичко наред ли е?

Но вместо Емили, абсентът си каза думата. Девойката впери взор в обектива и започна да вечеря сняг. Постепенно усилваше темпото и по едно време насмогваше, сякаш със скоростта на светлината. През двата месеца, които бяхме прекарали под един покрив, очите ми никога не бяха я виждали да се храни така настървено. Наблюдавах и записвах безмълвно. Замислих се за деня на инцидента и обстоятелствата, които ни доведоха до тук…