Петър и Мария трета глава

Двамата спяха дълбоко, не се вдигаше никакъв шум. Всичко беше спокойно, докато не се събудиха с крясъци. Мария отива в банята, поглежда се в огледалото и се стряска. Започва да се оглежда, съблича се гола и изкрещява. Петър става от леглото и отива в банята и когато вижда Мария или по-точно него. 

- Мили боже - припада.

Мариян се обръща и вижда,  че той е жена. Някой почуква на вратата,  той отива да отвори, ала вратата я нямаше, пак се почука. Мариян се оглежда и вижда прозорец, отива до него, забелязва, че отвън има решетки. Той усеща,  че някаква ръка го докосва по рамото, обръща се и вижда най-високия човек. 

- Добро утро - високият мъж оставя подноса със закуската на масата.

- Почакай - извика му Мариян. 

- Да.

- Как да... къде е вратата? 

- Ела с мен.

- Но тя е припаднала... добре, идвам. 

Високият мъж вървеше бързо,  а Мариян не можеше да си поеме въздух. Вървяха дълго и стигнаха до асансьора, влязоха вътре,  мъжът избра четвърти етаж. Когато асансьорът отвори врати, двамата излязоха и тръгнаха по един коридор, минаха няколко стаи.

- Къде отиваме? 

- Тихо - тръгнаха бързо и стигнаха до една стая. Иван отключва вратата и пуска Мариян - оставям те сам - затваря вратата и я заключва. Той започва да блъска по вратата, но никой не я отключва и той остава сам в стаята. Мариян започва да търси нещо, с което да отключи вратата, вижда един шкаф, отваря го и вижда различни видове ключове и започва да ги изпробва един по един, но нито един от тях не стана. Иван се появява и оставя ключа под постелката, пред вратата, и си тръгва. 

Петя се събужда на пода, поглежда се в огледалото,  но не се стряска или уплашва. Забелязва, че е сама в стаята, отива до прозореца и вижда решетки, докосва ги и те падат на земята. Започва да търси дрехи, с които да се облече и открива една рокля, облича я и отива да търси Мариян. 

Тя се спира пред една стая, натиска дръжката на вратата, но тя се оказва заключена. Вижда постелката, повдига я и вижда ключа, взима го и отключва вратата. 

- Добре ли си? 

- Да.

- Как успя да ме намериш? 

- По интуиция - усмихва му се и го прегръща. - Хайде да излезем от тази стая, нямаме работа тук. 

- Разбира се.