Петю По́срьов

 - така му казват само зад гърба – в очи никой не смее… Не защото е 145 кила, според пала́нзата[1] в текезето, а щото не е търбух, а строен атлет, великан, чудо на човешкия род! Сал едно му е лошо: като пийне се хвали за щяло и не щяло… Ама, толкова много, че веднъж чак се насрал…

И пиенето, както килограмите, не му е по реда, порка каквото му падне: бира, коняк, мастика, мента - карашъ́к[2]… Една нощ Сандю, хоремагчията му додя́ло от поредния запой и вместо бира му налял халба с пикня - Петю я глътнал и поискал още… Да, ама на Сандю като не му се пикае!... След малко, запъти ли се някой да се облекчава, му тика кофа в ръцете – така до сутринта Петю излокал пикнята на всички… Накрая, Мазния Хасан се изчоркал сред кръчмата, а Сандю с две ръце му поднася халбата с два пръста пяна – Петю изпил и нея...

Пие на поразия, и на поразия работи, не си знае силата…

Веднъж председателя Араклиев закъсал с Волгата в калта сред нивята…А напред, а назад – два часа шофьора Петко Балъка, нагласен като кокона с бяла риза и вратовръзка, форсира Волгата и опитва да я измъкне, а Араклията целия в кал обикаля наоколо и мъчи да я помръдне…

Нещеш ли, Петю По́срьов минава с магарешката си каручка, и Араклията одма се разпорежда:

- Разпрягай хайгъра[3] да дръпнем Волгата!...

- Кащяло[4], да го мъча, к’во ти е кабатлия[5] хайванчето, че сте тръгнали ке́стерме[6] през просото…

Сетне се подръгва по дебелия врат, плюва залепналия фас от долната бъ́рна[7], застава с гръб към затъналия до половина автомобил, прикляква, прихваща с две ръце бронята, стиска зъби, поема дъх, прави крачка напред, изфучава като парен локомотив и Волгата потегля…

Араклиев подскача, пляска с ръце и подтичва след Петю…

- Евалла, благодарство, белким нявгаш и аз ти помогна…

- Не си рекъл, не си го направил, шефе…

- Какъв ти е зо́ра!...

- Ами, зе́ми да ме вредиш с едно звеноводство!...

- Грамотен ли си?

- Мога да смятам, а булката може да пише, ама пък не може да смята…

- Таман… Балък, карай направо при Сандю да полеем длъжността!

Така, Петю По́срьов, най-силният мъж в селото, посред пладне, насред полето, стана началник - отговорник на десет жени!…