Част 1
Надявам се след време това достигне до теб.
Животът е един за това няма да губя време.
Ще излея душата и сърцето си тук между редовете .
Това е изповед,която никога няма да имам смелостта да ти кажа в очите.
Имам толкова много неща за казване -можеш да си го представиш, но никога няма да разбереш.
Все пак направих списък с нещата за твоя живот, които искам да ти споделя. Надявам се никога да не се налага да четеш това, но в случай, че не съм наблизо, когато растеш, тук съм записала някои от уроците, които научих, както и истини, които може да ти бъдат спестени от околните.
Не ти споделям всичко напразно.
Колкото повече подробности знаеш от живота ми - толкова по-силна ще си,мила моя.
Любовта, която чувствам към теб никога няма да спре да бие в сърцето ми.
Любовта ми към теб е наистина сляпа, защото започнах да те обичам още преди да съм те видяла.
Започнах да те обичам от момента в който чух пулса и сърцето ти.
В този момент осъзнах, че ти си най-хубавото нещо,което някога ми се е случвало.
През бременността се научих да обичам тялото си заради това това,че в мен растеше живот и не се вълнувах от това как изглеждам.
С нетърпение очаквах да усетя всяко твое движение.
Тази връзка е необяснима, слънчице мое, тя е между нас. Между майка и дъщеря. Само една майка има привилегията в нейното тяло 9 месеца да туптят две сърца!
Когато те държах за пръв път в ръцете си се оказах лице в лице не само с новородено малко момиченце, но и със собствените си неразрешени конфликти от миналото,надеждите и мечтите за бъдеще. Сякаш преживявах земетресение.
Ти промени начина по който гледам на света.
Погледнах те и усетих най-чистата любов,която човек може да изпита някога.
Сякаш държах сърцето си в ръцете ми - толкова истинско и чисто.
Разплаках се от щастие.
Няма думи, които да ми стигнат, за да опиша емоциите си в онзи момент.
Не знам как те заслужих и какво добро съм сторила на света, за да те прати при мен.
Да съм майка ме промени по стотици начини, повечето от които за добро
Майките звучат толкова глупаво, когато хвалят дъщерите си до небето.
Като майка виждам бъдещето в настоящето. Всяко малко нещо, което ти правеше ме караше да формирам хипотеза за това как ще видиш живота и ще се отнасяш към другите след 20 години. Така,че планирам колко невероятна ще бъдеш от сега. Вместо да живея живота си, трябва да живея твоя. Някои може да не разберат колко е важно да бъдеш родител. Колко трябва да сте настоящи, ефективни, безкористни и въображаеми. Но аз да. Моля се само това малко лице да е по-силно от мен и по-успешно за този и следващия свят. Преследвам пеперудите ти. Ти си създадена от нулата и си представена като дар от Бог. Ти никога няма да се разхождаш безплатно без надзор и не обичана.
Розовата любов, която изпитвам към теб е нарязана с черно и изпръскана с различни нюанси на сивото.
© Даниела Георгиева Всички права запазени