Сутрин.
Забързани хора в сиво ежедневие.
Вглъбени в телефони, проблеми, неслучвания, несбъдвания.
Минусови температури (навън и в душата).
Дядото на спирката, който вади хляб от джоба на якето си и храни гълъбите.
Бабата, която стои до него и събира попадналите на улицата късчета, и ги хвърля обратно на тротоара, за да не блъсне някоя кола някой от гълъбите борещ се за храна.
Оцеляване.
Скреж по тревите и кучетата, тичащи по поляните, и разхождащи стопаните си.
Слънце.
Усмивка.
Ти.
Усещането за свобода и спокойствие, когато ходим по павираните пловдивски улици, без да бързаме, и понякога без да знаем накъде отиваме. ...