ПО ПЪТЯ
Действието в следващите редове се развива на едно познато за всички бургазлии място. Там, малко преди първи пост, където природата се е скрила като уплашено животно в последното си убежище от този забързан и шумен свят. Необяснимо как на това място, можеш да си сам, сякаш многохилядният град е оставил това малко островче в забрава. Сгушило се между високия зид на пристанището и стария вход на плажа, то остава последния резерват на природата – ненасилвана и неокована в затвора на паркове и частни градинки.На това място от далечината изплуваха два силуета, те бавно се бяха запътили към моста без край, който започва от брега и те изгубва в морето. За всеки, който е живял в този пристанищен град, този мост винаги ще е лично и съкровено място, тръгнеш ли по него, оставаш назад, а душата ти единствена продължава. Хиляди са сълзите на радост и болка , които са се удавили под него, безброй са детският смях и виковете на отчаяние, отеквали между бетонните му колони.
Високият силует, нап ...