– Няма значение колко хора ще знаят Катя, има значение какви ще са хората. Ако това, което казваш е истина децата също ще се нуждаят от защита. В света има няколко клики, които са в постоянно единоборство, защото имат различни доктрини за развитие на човечеството. Има и един Господ знае колко раси извънземни, с повечето от които въобще не можем да общуваме, а за другите сме животни, за кого домашни, за кого работни, за кого диви... Въобще е такава каша от противоречиви интереси, че здраве да е. Отделно са националните политики, имперските интереси, чалнатите диктатори и подобните. И откакто и хората се научиха да правят генетични експерименти стана ама наистина пълна каша. Непе бебета като теб са проект с помощта на едни извънземни, които са в енергийна форма, наричат се Оли, от тях са легендите за призраците, обсебването и духовете, които изпълняват желания. Има и друга раса, която също е само в енергийна форма, Соли, но двете раси не се виждат поради някаква причина и когато се окажат близо една до друга се сливат и стават злобни, докато не попаднат на човек, чието енергийно поле може да убие Соли-то и така Оли-то се освобождава. Олитата са много благодарна раса и много помагат на всеки, който им е помогнал. Хитлер е имал такова поле, освободил едно Оли и то му станало съветник. Като изключим формата на Олитата манталитета им е като нашия и са много изкусни в интригите. В замяна на помощта на Олито в превземането на света Хитлер създал СС и събрал там хора с поле като неговото. Чувала си за замъка Вевелсбрук, там водели съединените със Соли Олита и ги освобождавали. Хитлер искал свръхчовек и Олитата обяснили на учените му какво да правят. Но после той нападнал Русия, а там в Сибир е една от базите на Трилите, те са с материална форма, придвижват се с прословутите летящи чинии и са доста грозни. Иначе са миролюбиви и явно са открай време на земята, ако си чувала за скалните рисунки от преди 3 хил години от Шалоболино в Южен Сибир на митични същества, на тях са. Та те спазват принципа на ненамеса, така че наритали Олитата да не се бъркат и оставили хората да се оправят помежду си. След войната немските учени се изпокрили в Южна Америка и продължили с опитите. Та там някъде някоя твоя прабаба предполагам е излъгала, че е немкиня.

Катя кимна:

– Да. Прапрадядо ми емигрирал в Боливия през трийсетте, бил на двайсет. В 40-та се върнал в България да се ожени. Казал, че е станал много богат и познат на баща му го оженил за дъщеря си. Заминали и прапрабаба ми разбрала, че е излъгал като дърт циганин, работел в един склад и едва свързвал двата края, но вече нямало накъде и останала. 47-ма забременяла с третото им дете, бременността била тежка, а те се представяли за български немци от началото и отишли при един новодошъл немски лекар. Родило се здраво момиче. На следващата година сестрата на прапрабабами я убедила да се прибере. Тя била ремсистка и се оженила за един от партизаните на отряд Чавдар и казала на прапрабаба ми, че в България вече всичко е различно и всички ще живеят добре и прапрабаба ми накарала прапрадядо да се върнат. През 70-та се родил прадядо, а през 92 баба, 2016 се родил татко. Редуват се момиче, момче и непе гена се предава само на първото дете, не знаем защо.

– Колко години разлика имаха майка ти и баща ти?

– 16, тя била на 34, а той на 18, когато се запознават.

Авраамова се усмихна:

– И той как я e впечатлил на 18 да му обърне внимание?

– Истинския Петър Димитров нямаше нищо общо с ограничения боксьор, който виждаха в България или с наивния тъпичък боксьор с много умна дъщеричка, какъвто го играеше навън. Нещата бяха много различни.

– И защо се е преструвал?

– Първо е било бунт срещу баба. Непе бебетата не обичат децата си, грижат се за тях, имат силен инстинкт да ги защитават, но не ги обичат, не и така както обичат родителите. Възприемат ги както добър командир възприема войниците си и ги възпитават като в казарма. И в пубертета татко решил да се проваля и да не прави нищо както баба го иска. Започнал да тренира бокс, да се държи като хулиган и отказвал да учи. И баба и дядо не успели да излязат наглава с него. Беше си татуирал на ръката „всичко ми е позволено“ и се шегуваше, че единствения на когото се подчинява е мама, защото на нейната татуировка пише „моят живот, моите правила“. Но беше истина, съобразяваше се само с нея и тя докрая служеше като посредник между него и баба и дядо.

– Когато децата и родителите гледат в различни посоки трудно се разбират и това няма нищо общо с любовта или непе бебета, при всички е така. А преди да станеш родител не можеш да кажеш какъв ще си, така че спри да мислиш за това.

Катя допря главата си до нейната:

– Знаеш ли, мислех си че новият свят ще е както в утопиите, но ако наистина има толкова извънземни, това няма да стане, нали? В смисъл, явно не е правилният еволюционен път?

– Не знам, може и да е както в утопиите. Още от преди Третата война се правят опити да си изградим защитно енергийно поле първо около земята, а после и около цялата слънчева система и малко по малко да се отървем от цялата твар наоколо. Засега все още си играем на разделяй и владей, и те с нас, и ние с тях, но ние технологично обрахме каквото можахме от тях и общо взето вече всички сме на мнение, че трябва да ги разкараме. Като манталитет те не се различават от нас, така че по-добре да не се мотаят наоколо, никои не са стока, даже що годе добронамерените.

Катя се усмихна:

– Няма извисени духовно?

Авраамова поклати глава:

– Да бе, подла, лъжлива, меркантилна и жестока измет са и всеки човек, който си е имал работа с тях няма абсолютно никакво желание да ходи на планетите им и да види още подобни. Затова искаме да направим земята невидима за следващите, да изтребим висящите тук, да им приберем джаджите и да приключим със срещите от третия вид поне докато не сме готови за война с тях. Иначе накрая ще свършим като индианците. Засега не са ни изтребили, защото влекат злато и платина оттук и защото когато са в земното поле и те стават подвластни на „Лунната матрица“, никой не може да го избегне. Луната е космическа станция, която е построена от други, много по-напреднали от тварите, които прескачаме тука и идеята ѝ е да ни държи във вид виртуална реалност, реалност която ни „натиска“, да се подчиняваме на стадния разум. Чувала ли си за Густав Льо Блон и книгата му „Психология на тълпите“, експеримента на Милграм, Станфордския затворнически експеримент, прозореца на Овертон и теорията на перспективата на Даниъл Канеман?

Катя кимна:

– Да, Льо Блон казва за тълпата, че „При определени обстоятелства, и само тогава, един сбор от хора притежава нови и съвсем различни характерни черти от тези на всеки съставящ го индивид. Съзнателната индивидуалност изчезва, чувствата и мислите на всички единици се насочват в една и съща посока."^1. Наричат книгата му „наръчник за диктатори“, защото още през 1895 г описва мисленето на тълпите и начините за манипулирането им и описаното е валидно и днес. А Милграм провежда експеримент, с който доказва как хората се подчиняват на авторитети и са готови след заповед да навредят на други въпреки личните си убеждения. Зимбардо пък в „затворническия експеримент“ показва как властта превръща хората в садисти, а Джоузеф Овертон в „Прозореца на Овертон“ описва техниката за прокарване в обществото на идеи, които поначало се считат за отвратителни. Даниъл Канеман и Амос Тверски в теорията за перспективите или отвращението към загуби казват че ако ни бъдат представени две еквивалентни алтернативи, едната от които е формулирана по отношение на печалбата, а другата на загубите, най-вероятно ще изберем да избегнем втората. Накратко, предпочитаме да избягваме загуби, отколкото да печелим.

Нина наведе глава, за да хване погледа ѝ:

– Да, и какво е общото между всичко изброено?

Катя захапа върха на палеца си:

– Нелогични са. Имам предвид, че ако се следва логическото мислене, резултатите не би трябвало да са такива.

– Казвали ли са ти, че си много умна?

Катя направи доволна физиономия:

– Ти не. Това ли е „Лунната матрица“? Някакви гадни зелени човечета ни облъчват с някакво мощно психотронно оръжие от Луната и затова сме лоши и се избиваме? И защо им е това, земята е някаква арена за битки?

Нина поклати глава:

– Не, предполагаме че това е тяхната „технологична стратегия“, а дали са зелени и човечета не знаем, но със сигурност са друга наша форма, както са и ИИ-тата. И „зелените“ прилагат спрямо нас същите правила на принципа на диференциалното технологично развитие както ние спрямо ИИ-тата. Този принцип гласи, че трябва да се забави развитието на опасни технологии, особено такива, които повишават нивото на екзистенциален риск, и да се ускори развитието на полезни технологии, особено тези, които предпазват от екзистенциалните рискове, породени от природата или от други технологии. Така че, когато ние започнем да се развиваме прекалено бързо се задейства предпазния механизъм и се изпотрипаме в някоя война, правим някоя революция и подобни.

Катя я погледна:

– Откога „тенекиите“ се водят за друг вид човешка форма?

Авраамова се усмихна:

– От времето на Талос² и Франкенщайн сигурно. Всъщност, „зелените“ най-вероятно са енергийно ИИ и сигурно оттам идва, че Бог е светлина.

– Няма бог, ние сме се самосъздали. Всъщност, не е било нужно да се самосъздаваме, защото времето не е линейно и ние едновременно съществуваме и не съществуваме, в зависимост от това от коя точка на времето се гледа. Кофтито в това за набожните е, че няма живот след смъртта, просто природата използва отново атомите ни, за да създаде нещо ново. Има ли истински доказателства за луната и извънземните бродещи по земята или са само „очевидни“?

– Кой може да ти каже? Понякога горилата е в стаята и никой не я вижда, а понякога я няма и всички я виждат. Както е казал Сократ „Аз знам, че нищо не знам“. Знаеш, че най-трудно в науката е да се избегне ефекта на Дънинг-Крюгер, колкото е по-ниска нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания. Или интерпретираме фактите погрешно, поради неспособността ни съзнанието ни да ги възприеме в цялост. Може ли да се превърне олово в злато? Може, атома на оловото има осемдесет електрона и осемдесет протона, а на златото по 79. Ако се бомбардира с достатъчно електромагнитна сила атома на оловото и се „избият“ по един протон и електрон ще стане на злато. Били ли са прави алхимиците като са вярвали във философския камък, да. Вярно ли е било твърдението им, че всеки метал може да се разпадне на съставните си части и от него да се образува друг по-ценен метал? В общ смисъл, да, в научен не. Защо, защото не са знаели за атома и строежа му. Чела си „1984“, ако говорим на новговор, дори да знаем нещо ние не можем да го опишем на другите, ако нямаме понятия за него. За мен това че не сме развили телепатията е най-сигурното доказателство, че теорията за „технологичната стратегия“ е вярна. Вербалното общуване е това, което ни спира да се развиваме, защото поради ограничените понятия на езика ние реално не се разбираме. Второто потвърждение е реакцията на тълпите, за които няма разумно обяснение.

Катя се загледа в синьото зимно небе:

– Виждала ли си извънземно?

– Да, ксарки. Или както са по-известни „рептили“.

Катя я изгледа:

– Гущерите са истина?!

Нина кимна:

– Да. Те са търговци и общо взето са добронамерени. И имат биокостюми с които приличат на нас, също и езикови преводачи, затова много често изпълняват и ролята на посредници между нас и други извънземни.

– Вярно ли е, че се чифтосват с нас и оттам са легендите за синята кръв на аристокрацията?

– Не, освен че им изглеждаме отвратително те и не се чифтосват, размножават се изкуствено. Нямали са биокостюми навремето и понеже хората си изкарвали акъла, когато голям двукрак човекоподобен гущер им се изтъпанчел отпреде да ги пита може ли да му продадат нещо и да търгуват, ксарките първо упоявали леко с газ събеседниците си. От газа обаче кръвта на човек се оцветявала в синьо за няколко дни и оттам са легендите. И сега костюмите им са неудобни и при възможност не ги слагат.

Катя сбърчи нос:

– Оли виждала ли си?

– Не и от близо. Имаме си едно домашно, аз имам освобождаващото ги поле, но излъчването им е вредно и си говорим по холотелите.

Катя се смъкна надолу и се излегна на шезлонга с изпружени напред крака:

– Извънземни, които ни мислят за полезни животни, но си говорят с нас по холотела, ИИ-та, които искат да ни унищожат, защото страдат от комплекса на Нарцис и за капак генетични експерименти като мен, които ще разрушат технологичната стратегия на някакви други извънземни... - посочи напред – Кажи поне, че това не е върколак...

Нина погледна към сивия вълк, който се приближаваше бавно към тях и се усмихна:

– Не, това е Кубар, син е на Барин и баща на Джил и Артиш³. Много се радвахме на Артиш, рядко се раждат женски вълчета напоследък, не знам защо.

Катя я зяпна и се изправи стреснато:

– Това е вълк?! Мислех, че е куче. Ставай, ще ни изяде!

Авраамова се усмихна пак:

– Спокойно, опитомен е. - повиши глас - Куби, ела мама...

1Густав Льо Блон „Психология на тълпите“, изд. Жарава 2002

2Талос – от др.гр. митология, гигaнтcĸи бpoнзoв чoвeĸ, пocтpoeн oт гpъцĸият бoг Xeфecт, пoĸpoвитeл нa oгъня, изoбpeтeниятa и ĸoвaчecтвoтo. Taлoc e пopъчaн oт Зeвc, глaвният oт oлимпийcĸитe бoгoвe, бaщa нa вcичĸи бoгoвe и xopa, зa дa зaщити ocтpoв Kpит oт нaшecтвeници. Taлoc oбиĸaлял oĸoлo ocтpoвa тpи пъти нa дeн и xвъpлял oгpoмни ĸaмъни, ĸoгaтo вpaжecĸи ĸopaби ce пpиближaвaли

3Имена на прабългарски богове