Elder

Дева: Господи, направи света едно по-добро място и не се издънвай както предния път.

                                                                                                                

Избрани произведения

  • Виенско кафе 3/ 22

    Проза » Повести и романи   399  – Тати, тати...
    Носех Бори на гърдите си с лице към мен и той гледаше през рамото ми към някой зад нас. Потупах го разсеяно по гърба:
    – Не е тати. Тати го няма, мама. Това е друг чичо.
    Бяха направили нов търговски център и се мотаех да разглеждам след работа, не ми се прибираше, а времето навън беше ...
  • До Л.

    Проза » Писма   255  11  Твърдиш, че си се наживяла на 22, че си опитала от всичко и нищо няма смисъл. Искаш ли аз пък да ти кажа, че нищо не си видяла от тоя живот. Виждаш изгреви и залези и си мислиш, че живееш, но живота не е това. Живот е оня миг, когато времето се спира в усмивката на влюбен мъж, нощта когато танцуваш ...
  • Виенско кафе 3/ 37

    Проза » Повести и романи   406  - По дяволите, давай по-бързо, че ще умре. Точно на мен ли намери я докараш? Малко ли други болници има в скапания град? Само трупове ми липсват, че после да се обяснявам сто години.
    - Най-близо бяхте, тука ми казаха, какво да правя. Аз колкото се молих да не умре в линейката... Чакай, ама сега с на ...
  • Виенско кафе 3/ 17

    Проза » Повести и романи   374  По принцип имаше две бавачки, които гледаха децата, когато се налагаше. Таня беше с Алекс откакто се беше родила Дари, а когато ми взе пералнята Алекс нае и втора жена. Идеята беше Таня да гледа Бори, че е по-малък, а другата бавачка Дари. Алекс беше научила Дари да спи с нея на спалнята, не знам за ...
  • Виенско кафе 3/ 14

    Проза » Повести и романи   455  И после изведнъж адът ми се стовари на главата, Бори се разболя. И започна някакъв безкраен кошмар, линейката която дойде след повече от 40 минути, спешното в което никой не искаше да ни прегледа, една болница, втора болница и накрая мама и Борил паникьосани дотам, че викнаха хеликоптер, за да ни вд ...

Още произведения  »

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.