Катя отвори стреснато очи и седна замаяна, опитвайки се да се отърси от това, което беше сънувала последно. Разтърка челото си, отвори си холотела и записа „HPL56?“. После видя палтото и кутийката до главата си, отвори я, усмихна се и стана и отвори вратата към антрето:
– Съни?
Никой не отговори и тя почука на банята:
– Съни?
Пак никой не отговори и тя отвори вратата, после и на другата стая и се огледа озадачено. След това се върна в кухньохола, написа HPL56 и затърси информация, не откри нищо и чукна на личната нишка на Нина „Без палто ли си отиде?“
Отговора се забави и беше само от една буква „s“.
Катя се почеса по бузата и се наведе към холотела: „Това не го разбрах, но благодаря за подаръка. Знаеш ли, сънувах нещо странно, бях на пет и татко ме учеше да пиша на хартия. Каза че трябва заради HPL56, безсмислица е като повечето сънища, но друго е странното, за първи път сънувам татко откакто е починал. Мама го сънува често, но аз никога. И когато беше жив не можех да се свържа с него, тя да, но не и аз. Мисля си, че чувствата имат значение за свързването, така си мисля... Лошо ли е, че татко не ми липсва? В смисъл знам, че е лошо, но това прави ли ме лош човек? Днес мама влезе, видя ме че спя завита с палтото ти и после излезе, а сега ще ми каже, че не се е прибирала. С нея винаги е лесно, а с него винаги беше трудно. Много трудно, вечно беше недоволен и никога не ми каза, че съм се справила с нещо. Никога. Но мисля, че това че не ми липсва не е заради това, а най-вече защото аз приличам на него. Не искам да приличам на него, но никой не избира какъв да се роди. Понякога ми се иска да можех да се върна в миналия век и да убия онези учени, но всъщност ги разбирам. Каин и Авел са децата на Адам и Ева, така че ако искаш да промениш света, трябва да промениш Бог, който е създал хората по свой образ и подобие или да създадеш химера. Смъртен не може да промени Бог, затова хората създали химери. Нас, генномодифицираните. Но нищо не се е променило, ние сме нечовеци в човешкия свят, но пак имаме човешки чувства и вършим човешки грехове. Защото Бог винаги побеждава. – Катя се почеса пак по бузата – Нали не ти пречи, че пиша толкова? Просто ми е лесно да си говоря с тебе, когато не говоря. Нещо като изпратени неизпратени писма.“ Постоя минута и пак се наведе към холотела: „Не ми чети глупостите. Къде да ти пратя палтото?“ Постоя още и се почеса за пореден път по бузата: „Предполагам „s“ е среща. Аз трябва да се замъкна на тренировка или Адриана ще ме застреля. Сутринта вече Семьонов щеше да ме убие, че съм избягала снощи, това е професора който ми помага за университета. Казах, че метеорит е пробил покрива на блока и сме гасили пожар. Не е умно да се шегуваш с математик, отиде да проверява дали е истина, реши че съм го излъгала и сега съм наказана да си конспектирам сама материала. Въобще живота е гаден, а аз съм гладна, но съм качила 250 грама и днес не трябва да ям. Дано при теб е по-весело, аз отивам на тренировка.“ Затвори нишката на Нина, пусна си холотела на огледало, за да реши колко трябва да се гласи и зяпна като си видя очите:
– Мамка му...
Холотела ѝ присветна за съобщение: 
„//s - scripta manent, verba volant 
скрипта манент верба волант/ 
писаното остава, а думите отлитат; черно на бяло/латински //
//тоест/ пиши и ще го видя после/ защото съм заета// 
//дай материала/ ще ти го конспектират// 
//за другото/ довечера/ ако някой не те е убил// 
//а сега... carpe diem
карпе дием/
използвай деня/ 
Думи на Квинт Хораций, който препоръчва 
да се използува всеки ден от живота, 
понеже последният е кратък/ лат //“
Катя седна по турски на дивана: „Carpe diem не е ли улови мига?“
Холотела присветна: 
„//смисъла е използвай деня
/ а не/ живей за мига О:»// 
//защото...  frugit irreparabile tempus
фругит ирепарабиле темпус - времето бяга (лети) безвъзвратно/ Вергилий// 
//но пък... in nihil sapiendo vita est in iucundissima 
ин нихил сапиендо вита ест юкундисима/ 
животът е приятен, когато не мъдруваме ;) // 
//и... nitimur in vetitum semper cupimusque negata 
нитимур ин ветитум семпер купимускве негата/  
винаги се стремим към това/ 
което е забранено и желаем нещата/ които ни се отказват// 
//така че... beatus non qui habet, quae cupit, sed qui non cupit, quae non habet 
беатус нон кви хабет, кве купит сед кви нон купит кве нон хабет/ 
честит е не онзи/ който има това/ що желае/ 
а онзи/ който не желае това/ което няма//
Катя си опъна палеца на крака: „Мъдро. Какво правиш сега?“
Холотела присветна пак „//работя//“.
Катя си протегна крака „Какво?“
Светлинката премигна: „//ти тръгна ли за тренировка//“
Тя си намести крака зад врата „Не, оказа се, че ми е паднала изкуствената пигментация на очите, случва се понякога при рязко отделяне на ендорфини и не мога да изляза така.“
Холотела присветна:
„//и защо да не можеш//“
Катя си щракна едно холо и го прати. Холотела присветна пак: 
„//О:» О:» О:»// 
//но наистина си много по-красива така// 
//трябваше да ме предупредиш/ щяхме да ти отделяме ендорфините по-бавно//
Катя си качи пак крака зад врата: „Сега пак трябва да търся кого да набедя за сексуален бог и да оставя Адриана да го набие.“
„//мдаа/ тежко е да си жив//“
Тя се усмихна: „Ще кажа, че си ти О:»“
„//няма проблем/ но ми се струва/ че така ще набият тебе ;)//
Катя се усмихна отново: „Да. Тя смята че петият крайник е задължително да е наличен.“
Отговора се забави и Катя си свали крака и се зарови в холотела си. После се наведе пак към екрана: „Отивам да уча, защото „fidem qui perdit, perdere ultra nil potest - който е изгубил доверие, нищо повече не може да изгуби. Приятна работа.“
//hpl56 е измислена система за ефирно заглушаване от филма //бягството/от 2038г// лошите я използват и света потъва в анархия/ защото всички устройства изкл// 
явно са ти трябвали доста доводи на пет/ 
за да те накара човек да учиш и вашите са използвали филма//
Катя прекара ръка през косата си: „Не, но скоро присъствах на спор за вида на следващата криза и явно е асоциация с това. А филма сигурно ми го е разказвала мама, тя обича фантастика. Но според чичо Хари скоро няма да се връщаме в каменната ера, така че мога да отложа да се уча да пиша на хартия“ 
Холотела ѝ присветна за съобщение от друг, тя изпухтя и после се върна към разговора с Авраамова: „Може ли един съвет, как се кара един мъж да прогледне, че си е загубил ума по една абсолютна кокошка и вече се държи като пълен кретен заради нея?“
Светлинката премигна: 
„//първо издразваш кокошката насаме/ 
а после започваш да говориш само хубави неща пред него за нея 
и тя изглежда зла и заядлива//
Катя си размачка косата замислено: „Това не ми беше идвало на ума. Благодаря! Вуйчо се хвана с една гъска, която само прави фасони. Утре трябваше да ходят с мама при баба в Перник, но нейно величество решила, че той не може да ходи без нея при майка си. Изтрещяла работа. И той я слуша... - входната врата изтропа и Катя се наведе към холотела – Оставям те, защото Адриана идва. Приятна работа.“
Нина видя сивото пламъче за край на разговора, изправи се, отиде до стъклената стена на офиса, минавайки покрай сътрудниците си забили очи в екраните на холотелите и се загледа в града опнал се в низините на небостъргача на ВНМ. Но София не се виждаше, виждаха се само облаци...
– Шефке?
Обърна се към младото момче облечено с крещящи дрехи и раирана прическа като на Попов:
– Искам да се изготви анализ на щетите и план за действие, ако следващата криза ни върне в предтехнологичната ера.
То я погледна озадачено:
– Ти ли пое новобранците, мислех че е Ем?
Авраамова се отдръпна от прозореца и се наведе към момчето:
– Не давам домашно, искам веднага от аналитиците анализ за евентуалните ни загуби ако това се случи и бързо да се изготви общ подробен план за оцеляване. Пусни нареждането с най-висок приоритет.
– Случило ли се е нещо?!
Тя се запъти навън:
– Просто действай.
Момчето се загледа след нея, свят без технологии... Това бяха глупости, ИИ-тата никога нямаше да го допуснат...