12.07.2009 г., 14:52

Поколение Ъ

767 0 6
1 мин за четене

Дали да говоря на тях директно? Те дали ще чуят? И дали ще разберат? Няма начин. Там е пусто. Там е толкова мрачно и сиво, там чак не знам дали има нещо въобще...

Те ходят като аптекарски шишета, те се повтарят. Всичко е еднакво. Един с друг си приличат до максимума, все едно, гледайки ги, ти се налага да играеш на “открий разликите”.

Вече трудно се разбира кой върви насреща ти - момче или момиче. Вече трудно може да чуеш нещо различно от “много яко”. Речникът е минимизиран до кратките словореди, необходими за елементарен чат. Книгата е табу. Компютърът е необходимост или дори по-скоро наркотик, без който те не биха били пълноценни. Христо Ботев отдавна е само име на улица. Иван Вазов е училище до изтрезвителното на Стара Загора. Родителите не ги разбират, което впрочем винаги е било така, но в случая това не е толкова важно. Важното е да се получават пари навреме, защото има сметки за мобилни телефони или, в краен случай, трябва да се купуват ваучери, защото сега се говори предимно по телефони и по Скайп, отколкото на живо. Училището... то не е сред най-посещаваните заведения. Там е тъпо, там напоследък не е “яко”. Те не ходят на училище. И никой не може нищо да направи. Или не иска. Родителите се опитват да излъжат и околните, и себе си, че всичко с децата е наред и докато се лъжат едни други - времето тече, животът минава, а детето така и не се научава, че Христо Ботев не е само улица, че Иван Вазов не е само име на училище, че “много яко” си има и синоними и че думата “момче” се пише именно така: “момЧе”, а не “мом4е”. Времето минава. Родителите продължават да се заблуждават, а същевременно дюнерите са най-популярната храна и фризьорските салони са задължителни сутрин и то вече не само за жените. Затлъстяването не дразни никого явно, но е невероятно, че не се забелязва почти абсолютно правопропорционалната зависимост между набор и тегло. Губим се и то може би ще е безвръзвратно. Ето го нашето поколение, поколението “Ъ” - неграмотно, ограничено, озлобено, агресивно, пропадащо... 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох го...после пак...после повиках двете си тинейджърки и го прочетох и на тях.Те обидено врътнаха глави, че било написано грубо...ами грубо е, но е грубата истина.Сама го виждам- въпроси от сорта на " Кой беше тоя Смирненски" ме изваждат от релси..Браво,Ани! бъди все така реална! И добре дошла!
  • Ами да, всеки си избира средата. В моята героите от разказа са сведени до минимум. Нали за това сме в този сайт?!
  • Мило младо момиче, твоята ценностна система ме развълнува. Безпощадно си права. Но все пак животът е и красив, и умен. Вглеждай се и в ония неща, които не се натрапват с ерогантността си, защото и тях ги има. Желая ти повече усмивки!
  • Зависи от гледната точка.В никакъв случай всички под един показател.Поздравления и добре дошла в "Откровения"Харесах!
  • Защо!? Според мен пък сте свестни деца!

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...