12.07.2009 г., 14:52

Поколение Ъ

764 0 6
1 мин за четене

Дали да говоря на тях директно? Те дали ще чуят? И дали ще разберат? Няма начин. Там е пусто. Там е толкова мрачно и сиво, там чак не знам дали има нещо въобще...

Те ходят като аптекарски шишета, те се повтарят. Всичко е еднакво. Един с друг си приличат до максимума, все едно, гледайки ги, ти се налага да играеш на “открий разликите”.

Вече трудно се разбира кой върви насреща ти - момче или момиче. Вече трудно може да чуеш нещо различно от “много яко”. Речникът е минимизиран до кратките словореди, необходими за елементарен чат. Книгата е табу. Компютърът е необходимост или дори по-скоро наркотик, без който те не биха били пълноценни. Христо Ботев отдавна е само име на улица. Иван Вазов е училище до изтрезвителното на Стара Загора. Родителите не ги разбират, което впрочем винаги е било така, но в случая това не е толкова важно. Важното е да се получават пари навреме, защото има сметки за мобилни телефони или, в краен случай, трябва да се купуват ваучери, защото сега се говори предимно по телефони и по Скайп, отколкото на живо. Училището... то не е сред най-посещаваните заведения. Там е тъпо, там напоследък не е “яко”. Те не ходят на училище. И никой не може нищо да направи. Или не иска. Родителите се опитват да излъжат и околните, и себе си, че всичко с децата е наред и докато се лъжат едни други - времето тече, животът минава, а детето така и не се научава, че Христо Ботев не е само улица, че Иван Вазов не е само име на училище, че “много яко” си има и синоними и че думата “момче” се пише именно така: “момЧе”, а не “мом4е”. Времето минава. Родителите продължават да се заблуждават, а същевременно дюнерите са най-популярната храна и фризьорските салони са задължителни сутрин и то вече не само за жените. Затлъстяването не дразни никого явно, но е невероятно, че не се забелязва почти абсолютно правопропорционалната зависимост между набор и тегло. Губим се и то може би ще е безвръзвратно. Ето го нашето поколение, поколението “Ъ” - неграмотно, ограничено, озлобено, агресивно, пропадащо... 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох го...после пак...после повиках двете си тинейджърки и го прочетох и на тях.Те обидено врътнаха глави, че било написано грубо...ами грубо е, но е грубата истина.Сама го виждам- въпроси от сорта на " Кой беше тоя Смирненски" ме изваждат от релси..Браво,Ани! бъди все така реална! И добре дошла!
  • Ами да, всеки си избира средата. В моята героите от разказа са сведени до минимум. Нали за това сме в този сайт?!
  • Мило младо момиче, твоята ценностна система ме развълнува. Безпощадно си права. Но все пак животът е и красив, и умен. Вглеждай се и в ония неща, които не се натрапват с ерогантността си, защото и тях ги има. Желая ти повече усмивки!
  • Зависи от гледната точка.В никакъв случай всички под един показател.Поздравления и добре дошла в "Откровения"Харесах!
  • Защо!? Според мен пък сте свестни деца!

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...