Третият ден, след като натрупа снегът, се случи топъл, времето омекна и бялата покривка започна да се топи. През нощта обаче отново паднаха температурите и всичко се скова в лед.
На сутринта Гар Ван, Ко Та Рак и Но Щен Вълк тръгнаха към градчето да си напазаруват провизии. Гар се придвижваше бавно и с повишено внимание, защото въобще не бе свикнала да ходи в поледици. До нея Ко ситнеше използвайки ноктите си като "котки". Не така стояха нещата около Но, той тичаше нагоре-надолу, за да се засили и видимо незатрудняван от леда, се пързаляше, викайки "фийууу" с голям кеф.
На връщане на вълкът му бе връчена торба с няколко питки току-що извадени от фурната на леля На Ка Жи Ма, така че той я носеше захапал със зъби и метнал на гръб. За негова жалост така му бе заета устата и не можеше да вика "фийууу", за това и не се пързаляше.
Ко Та Рак влачеше след себе си един мях с вино от избата на Хо, а Гар Ван носеше две торби с останалите покупки.
Малко преди вкъщи сенчестата се подхлъзна, извика "Уааа" и се заби в близката преспа с не чак толкова пухкав сняг. Няколко мига остана неподвижна, все още здраво стискайки торбите с провизиите, проверявайки за поражения в живата сила и загледана в ясното небе над нея. После дотичаха приятелите й и загрижено започнаха да говорят:
- Гар Ван, добре ли си? - пита Но Щен Вълк.
- Гар Ван, кажи нещо! - настоява Ко Та Рак.
- Добре, че не купихме яйца - сподели прозрението си.