26.04.2009 г., 17:51 ч.

Поморие - Со__пол… 

  Проза » Разкази
925 0 2
9 мин за четене

 

 

Имаше и такива,  които по онова време им казвахме "дървени философи". Не щото наистина бяха, а за да им покажем, че и ний, като другите, ги оценяваме като празнодумци. А дали беше така? Всъщност те казваха нещо различно и не дотам познато, ама бяха многословни и си личеше, че искат да ги чуят повече хора, и не просто да ги чуят, а и да им обърнат внимание. Звучаха интересно приказките им, особено за нас по-младите, взимаха ни и погледа, и слуха, ама като че не искахме да си признаем пред другите и повтаряхме: дървени философи, но това в никакъв случай не значеше, че не си струва да се замислиш над думите им!  Пък и 4 часа вахта и да не обелиш дума с рулевия  на Ждановската линия, след втория месец си беше тъп инат или значеше, че ти е криво нещо. Ще кажа и защо, ама не сега. Но да не забравяме, че темите за разговор, който обикновено се завързваше между вахтени пом. к-н и рулеви по време прехода между Бургас и Керч канал,  не бяха много, а именно:  Какво може да се пазарува евтино, къде; или какви далавери се въртят в последно време; или проблемите вкъщи, или... Дааа,  да не забравяме, че най-често разговорите включваха следното: Какви супер мъжкари сме ние, българите и как руските каки (така им казвахме, макар че всъщност си бяха украинки) си падали по нас.

Нашето момче беше този месец в една вахта с рулевия Симо от Поморие. За него беше разбрал, че обича да философства, че не е мълчаливец и си каза "Значи няма да е скука: 4 вахти до там, 4 обратно... за 4 рейса в месеца = 32 вахти. Ще си кажем това-онова. После няма да се гледаме като непознати, когато сме дежурни в пристанище."  Беше го оценил за себе си, че може да се разчита на него по време на дежурство. Знаеше кораба и не беше безотговорен. Знаеше си и интереса и не подминаваше тихомълком, когато някой от дежурната бригада мързелуваше за сметка на другите или пък на негов гръб. Як беше белокосият мъж и имаше вид на умерено пъргав, което си отговаряше на годинките му. Нямаше възможност да го види на маневра, но по време на дежурство показа неведнъж, че няма нужда да бъде подсещан: нито за изравняването на  швартовите въжета, нито за  мишкарниците, нито за трапа или квото там можеха да се заядат проверяващите от портовите власти.

Първата вахта двамата: Корабът се бе отделил от порт Бургас и картината на радара представляваше няколко точки,  далеч зад траверса, показващи, че се отдалечават от фарватера за Босфора. Момчето го изключи и чу как боцманът поздрави и затвори вратата на мостика след себе си. Имало "добро" от Капитана да вземе рулевите през деня и да свършат някоя работа по палубата. Симо напусна с типичната за рулевите липса на ентусиазъм, като ставаше дума за физическа работа. Видя го след малко с една ръшкета и едно чукче да сваля ръждата от главна палуба. После, в 19:55 ч. вечерта пак се срещнаха на мостика. Мина половин час, изпушили бяха по 1 цигара и както очакваше, Симо започна да опитва да завърже някакъв разговор, задавайки въпроси и отговаряйки/разказвайки сам за себе си. "Наистина ли си созополия? Щото аз съм от Поморие. Хванаха ли паламуд сега, есента, вашите хора? Тази година ли завърши/излезе от Морското? Аз съм от 10 г. в морето. Преди това съм бил стоковед-писарушка,  ама парите - не стигат и... ами уж за малко бях, уж  само докато се видя по-спокоен и по-сигурен, ама май става съдба. Повечето сме в морето заради недоимък. Аз поне бях така, но и другите колеги, като гледам/слушам, все се оплакват." Третият каза едно нехайно "да-да", но и отчете наум: "Май почва откровен разговор. А може ли така?... дали наистина е открит човек?... още от първия път? Доколкото познавам созополии, а не вярвам поморийци да се различават много, ще трябва доста време докато се опознаем, а този човек го учудваше с тази директност. Пък и беше чувал от по-възрастни колеги, че рулевите често опитват да фамилиарничат. Подаваш им пръст за здрасти, а те взели цялата ръка." Хем предварително знаеше, че не бива да се задълбочава, хем му се приказваше по-насериозно. Не умееше да хвърля думи на вятъра. "Чиста загуба на време! Той ще си приказва насериозно, а ако прецени, че думите отсреща са въздух, ще започне да избива на шега, а ако Симо не е дебелокож (което предчувстваше), щеше да се усети." Беше забелязал вече, че има смисъл в думите му и затова се замисли какво ще му отвърне. А Симо продължаваше да нарежда: Дали знаел, че в Поморие имало кафе "Созопол", и съответно в Созопол - кафене "Поморие". Даа, знаеше за Созополското кафе. Повече бе известно като "Пъцибар". Аа, знаел ли, че на светещия надпис, сричката 'зо' била изгоряла. Момчето бе чувало тази закачка и не се впечатли, но се развесели. Усмивката винаги правеше хората в един разговор по-отпуснати и даже сближаваше, освен когато бе иронична. А сега тя красеше лицата и на двамата. Разприказваха се за рибарски истории от тазгодишния паламуден сезон. Какви лодки са хванали най-много риби, къде, за успехи, за лошав късмет. Те колко риба са уловили с техните лодки. Неусетно темата отскочи, но съвсем не неочаквано  за Ждановските девойки и че Момчето още не се бе опитвало да се запознае с никоя, без да се има предвид срещите в Интерклуба. Симо се зачуди, как е възможно това и когато третия му каза, че му е странно да спре в града някое момиче и да му каже, че иска да се запознае,  отвърна, че това тук си е напълно в реда на нещата и ако не го прави, другите ще го мислят за левак и будала и когато Момчето се дръпна, щото такова поведение му изглеждаше нахално и неучтиво, Симо му предложи да излязат този престой заедно, като са свободни от дежурство. Уговориха се, а вахтата беше към своя край и втория беше дошъл вече, т.е. Момчето влезе в щурманска да пише в корабния дневник. Утре му предстоеше да подхожда Керч канал, да посрещне  пилотите, а вечерта бе маневрата за заставане кея Жданов.

Първият ден от престоя се падаше дежурство на Младото, както му викаха по-възрастните моряци. Всичко вървеше по реда си. Товаренето слитъците стоманени блокове от 10-15 тона почна сутринта. От няколко години насам докерите от причала вършеха едно и също: Композициите от завода ("Азовсталь") идваха редовно (не закъсняваха) и чакаха с товара (слитки, сляби - по две-три върху на  платформа) на ж.п. линиите, по кея,  покрай борда. Бреговите кранове вдигаха блоковете със стоманени сапани (въжета, захвати), а дъниджа (дървени дъски и греди за укрепване и сепариране) беше подготвян предварително в хамбара на кораба, където се подреждаше стоката (слитките  и слябите). След като сметна първия товарен план и се убеди, че той се повтаря всеки рейс, Малкия следеше този карго план да се изпълнява точно, което май се оказваше мн. лесно, защото стивадорите го знаеха наизуст и всъщност се налагаше да отделя мн. повече време на вътрешната организация на службата, една досадна част от която беше раздаването моряшките паспорти срещу подписа на отговорниците на групи за излизане в града, а до 24.00 часа - за връщането им обратно. Всяка група беше от по 4 човека и трябваше да има ръководител (от офицерския състав). За нарушения в реда за излизане/връщане в града беше длъжен да съобщава на помполита (имаше такава длъжност някога). А да не говорим руските служби за охрана и ред какви строги изисквания имаха. Но хайде да не припомням, че алкохолът бе идеалното разменно средство за решаване неофициално на хилядите проблеми, които създаваше буйната кръв на нашите моряци, които често си носеха последствията сами и даже се подготвяха предварително. Други две задачки бяха изравняването (обирането) на швартовите въжета и щормтрапа по време ТРО (товаро-разтоварни операции), сдаването на мусора (боклука), което по неписани правила ставаше надвечер или по тъмно и накрая посрещането на стоката от шипшандъра, която пък беше  незнайно защо основно водка и понякога цигари и нескафе (в ограничени количества, разбира се). Усещам, че тръгвам да се отнасям в подробности, което за момента значи, че и на мен ми е приятно да си спомням за тоз период.

Дежурството си мина по реда. Момчето се приготви за излизане и заедно със своята групичка се изнизаха по трапа, през портала (т.е. ГКПП-то), на тролейбуса и се пръснаха постепенно, докато стигнат до центъра. Кой - в Интер клуба, кой - във "Вълна", кой - на среща. Те двамата със Симо решиха да си купят калпаци, понеже зимата беше дошла тук и седнаха в едно познато му кафе да отбележат/полеят добрия избор. Тук сервираха коктейли, но решиха, че им се пие чисто, а не "бъркоч" и той като по-вътрешен отиде до бара да обясни желанията им за чистота на питието, както и че предпочитат непрозрачни чаши. Срещу 1 червонец бе забелязал, че се изразява мн.ясно на руски и кимането след това най-често значеше "да". Триумфално се върна към сепарето им, но забеляза,  че на масата седяха и две жени. Симо свойски ги запозна, но момичетата се държаха малко резервирано. Досети се какво е направил белокосият, докато той се уговаряше на бара и реши, че сега неговият ред e да разтопи леда и заупражнява руския си. Удобно-неудобно, щом са на една маса, е добре да се сближат малко и Момчето заразпитва и заразказва. Поопознаха се, а като свършиха питието, Белия и по-голямата жена се извиниха и станаха, а в очите им се четеше, че са се наговорили нещо. "Кога успяха?" Остана сам с другата русокосо-синеока тигрица и подхващаха какви ли не теми. Само че след второто питие започнаха да се гледат мнооого в очите и му се струваше че синият лазур, който го среща, е абсолютно красноречив. А когато постави дланта си върху нейната и никой не се стресна от това, реши, че може и да я попита дали иска да му покаже къде живее. Добави и, че любимата му музика не е джаза, с който от 2 часа ги заливаха в този коктейл-бар. Жената не бе нито вчерашна, нито глупава и прецени, че имаше тъй да се каже  добър късмет с този мъжкар, затова подробностите по-после ще ги спестя. Ще продължа хронологически, че вечерта ходиха в р-т "Океан", който беше като сборен пункт на повечето от "Богдан", танцуваха, смяха се, пиха, пяха и... дойде 23:00 ч. Изпрати новата си позната с такси, уговориха се за след седмица и след като се върна с другите... всичко пое по реда си: контрола, маневра отплаване, прехода до Керч и после - в Черното море - ден и половина плаване до Бургас. Симо не пропусна да го закачи за синеоката симпатяга и вместо да тръгне да го разпитва за подробности,  той се отплесна да философства какво му трябва на човек (имаше предвид хилядите хора с нашата съдба). Изхождаше в разсъжденията от себе си,  даваше и примери с други (гръцки) моряци. Говореше, че тия идеи за социализъм и комунизъм са му далечни. Разбирал, схващал нещата, когато чуел думите "личен социализъм", защото той го бил постигнал: Имал си добро семейство, къща, кола и лодка. Скоро щял и вила да вдигне. Изгледал 2 големи деца, които сега издържал да учат. Жена му била спокойна и му било приятно да се връща при нея. А накрая заключи, че всичко това станало възможно, едва след като тръгнал да плава с корабите. "За какво ми ги разправя тия" - помисли си Момчето - "Много важно, какъв бил социализмът му! Мен ме чака "свободен от дежурство". Ще измислям как да си изкарам свободното време. Щото след ден и половина престой пак се връщаме... и така" Знаеше си  вече, че един кръгов рейс е 7 дни. А следващия път в Жданов? - язък (сметна бързо). Пак му се падаше да е дежурен!

© ВаньоМ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??