Разказ на Роже.

    Да ти призная, завиждам на този младеж!

За хубавите вълнения завиждам… Трепети ли? Него направо треска го тресе! А пък и тя - Демиен е много, много красива!

Мога да се закълна, че преди злощастния случай събираше всички погледи, откъдето минава… Невероятна е!!!

И Мария е хубавица, но е някак по-простонародно красива, ако ме разбирате какво искам да кажа… Без никаква нотка на ирония го казвам. Да! Има красота и красота, уважаеми ми

приятелю!

Да ти сипя едно кафе? Чай? От заведението е!

Те - художниците, харесват чая с подобрител, но на тях им е простено - такива души са, а това си е част от занаята им.

Какви майстори - нямам думи! Виж картините - те сами показват всичко. Влизат клиенти, радват се и доста често купуват…

Та за него - Никола, бе думата… Хубаво чувство. Много хубаво! Всички се радват, като гледам. От две седмици време само това се коментира! Не, че ги разбирам много тия работи, но като видях какъв портрет ù е нарисувал, разбрах, че работата тук отива на сериозно… Всички това казват!

А Никола… Никола купува рози от тогава. Всеки ден.Но не смее да ги поднесе лично. Мария е тази, която приема и предава знаците на обич между двамата влюбени. Да! Двамата, защото и отсреща изглежда никак не са равнодушни…

Всичко се приема с благодарност и нескрито вълнение, казва Мария… Така!

Никола, особено в последно време, се движи насам-натам като отнесен от вятъра… Сега Демиен е в болница и всичко свързано с това се преживява много издълбоко.

Дай, Боже,всичко да премине като трябва! Заради тяхното и нашето щастие…

 Благодаря за интереса! Решихме да посъберем малко пари, за да им направим малък подарък - за двамата по нещо… Ей така, заради хубавите вълнения, с които и ние, приятелите, живеем. Ще оставиш и ти нещо? О! Много благодаря!

От наше и тяхно име! Пак заповядай! Винаги си добре дошъл в „При Роже”!

Б.Калинов

Юни 2010г. Пловдив