Поуки от старите социални сайтове

Сещате се, става реч за местата, където случайността събира непознати хора на едно място и за да минава времето по-бързо, па и по-ползотворно, започва опознавателен разговор, започващ с „Ти откъде си?”. Ако се окаже, че са земляци, темата се удължава с претакането на житията на познати или не толкова познати хора. Та така… чакам на гарата… Срещу мен седят възрастни мъж и жена. Усмихвам им се – демек, не съм надут сюнгер с очила, лафът може да продължава, пък и нито се знаем, нито ще се видим отново.

Така дочух две истории с две различни поуки.

Едната я разказа мъжът, симпатяга, натежал от години и разни болежки, та се подпираше на бастун, за който обясни, че можело и да не го носи след операция. Ама отказал. Че нали тоя бастон ми давал фасон пред народа, смееше се човекът и допълни поучително „То бастона си е едно на ръка, ама човека се прави от друго”. По този повод разказа следната история, на която запазвам диалекта, щото иначе си губи солта, а за пипера – да не говорим.

Имахме, вика човекът, навремето в село една кметица - отракана, пешкин жена! Въртеше селото и всичко ни беше по ноти. Ама… комунистка! Дойдоя царските и я маная. Турия некаков мъж, като в марули расъл. Ни разбира, ни отбира. Нашите хора  из Земенските села (ставаше дума за някакво село в община Земен, област Перник б.а.) имат изпити за тая работа. Например да тръгнат на лов и кмето да разпределя кой къде да застане, та да стане добра пусия. Удостоили го с тая чест, а оня пущиняк не знае къде да разположи хората. Не уцелили една гарга! Това – айде, не отбира, ама дойде време да събираме сеното. И пак – изпит! Викат на кмета, айде, нали си първи у селото, ти на връо да правиш купата, а ние отдоле ти подаваме.  Що да разправям! Това не било купа сено, а нахвърляна слама. Смеяли се тогава хората и рекли, че целата му работа е такава. По цел ден дреме у кметството, шушумига, която се е оплела като петел у кълчища и понеже не знае откъде да я захване, дреме на стола. Телефонист! Да не звънне некой! И като се стегнаха нашенци, като се надигнаха - искаме си старата кметица. Комуниска била, каква ще да е! На лов ги водеше, ама знае кой къде да сложи, стреля по-точно от мъжете. А да ти направи купа със сено, цена немаше. Е, поодиме по мъките, ама я върнаме. Сега се е запретнала да прави селски туризъм. Изчисти селото, светна го, градина стана. Сега ще купува малки кончета , туристи от чужбина била да докара да препускали из баирите. Ама немало пари. Па чувам, отишла наща да си иска и накрая рекла” Че ви е..м макята, ако не дадете! Нема да мръднем от тука!” Да бе, запсувала ги на макя, като науми нещо, прави го.

Та се чудим, оти тия управници се дърлят като крастави, оти само краднат, а не дойдат да видят нашата кметица какви ги върши. Оти  гледат кой от коя партия е, а не преценят човека колко струва по работата му? Те на тия работи не мога да се начудим и се питам, тия депутати наши ли са, ябанджии ли са, къде са расли, къде са пасли… Мило и драго дават да са народни представители, а после не могат да ги накарат да стоят на работните си места и да вършат работата, за която са драпали. Бе толкова ли не се накрадоха!

Ей така завърши тоя разказ, след което жената смени темата. Разпитваше за разни хора, които познава и когато стигнаха до фамилия, позната и на двамата, жената разказа следното.

Скарали се две фамилии. В общи линии за глупости. Едната осъдила другата и…

- Един ден в къщата им дойде съдия изпълнител. Майката  трябваше да напусне къщата. Изнесли мебелите, тя се вайкала, плачела. В това време минал Боре (така се казвал представителят на  вражеската фамилия, осъдила хората) Като видял какво става, си рекъл, Боре, какви ги свърши, Боре, заплакал и се прибрал у дома си ни жив, ни умрял. След време майка му умряла, той се разболял от рак и я последвал, починала и жена му. Другият му брат се развел. Нищо не останало. Та ти казвам, наборе, човек кога прави нещо на другите, да мисли! Защо е тая злоба, защо е тая завист между хората. То, има си кой да гледа отгоре и да наказва. Та ти викам, отиде си Боре и фамилията от проклетùя!Човек не трябва да таи злоба и да отмъщава. Не е наша работа отмъщението!

Та така…  Народната мъдрост е навсякъде. Ние сме част от нея, поуките са около нас, ама чуваме ли ги, помним ли ги… И живеем ли според поуките…

Латинка Минкова