прашни спомени
Бих искала да го напиша на ръка,за съжаление няма къде да го изпратя. Нетактичността ми е неприятна черта, винаги забелязвам, когато някой е нетактичен, но аз самата много често съм... и забелязвам в последствие. Не обичам да се извинявам.
Аз не съм шестокласничка, но едно дете, което остана някъде в миналото и не пожела да бъде част от този свят, сега изведнъж се обади в мен и започна да иска силно да се върне... и да живее. И то е заради теб. Бях спряла да вярвам в любовта. В моногамията... в съжителството. С моите емоции... много от рано се хвърлих в живота и не съжалявам, просто той ме разочарова - животът. Имах различни представи, всичките си ги бях създала от книгите и собствените си фантазии и мечти, а животът се оказа толкова сив и лицемерен. Лишен от чест, смелост и искреност, не срещнах нищо истинско. Спрях да вярвам в онези идеи и разбирания, с които беше изпълнено сърцето ми. Отдавна знаех, че не съм щастлива. Не ме интересуваше кой знае колко, защото не мислех, че е възможно да намеря щастие. Задоволявах авантюризма си и се залъгвах, че ми е хубав и интересен живота с някакви връзчици с дришльовци, с които се държах злобно и ги наранявах умишлено, просто защото ги мразех, че са толкова сиви, лицемерни и жалки, като целия свят наоколо.
Ти ми припомни. Върна ме. Благодаря ти. Без това дете, което се отказа и спря някъде там, не бях себе си.
Колко малко му е трябвало, просто един човек - доказателство, че не е само на света и че тези мечти и идеали не са само детска фантазия, ненужна никому. Трябвало е само да те намеря. Трябваше ми и малко време да разбера, че не си просто поредната ми авантюра. Нима те изгубих, преди да съм разбрала какво си за мен? Няма значение, дори е по-добре. Аз не правя хората щастливи.
Мисля, че не е нужно да казвам повече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвана Всички права запазени
