На това в шаха му казват "мат с пешка"- не знаех какво да напишем в графите "Права на татко", "Права на мама", които трябваше да бъдат попълнени за домашна в учебната тетрадка по Околен свят. Позачесах се, където не ме сърбеше и се опитах за кой ли път да потърся някъде в "сървъра" на главния си мозък файл с данни за моите права като баща. Ама не и не- нямаше такъв "файл". Ако главният ми мозък наистина беше компютър, сигурно щеше да ми отговори по обичайния начин: "Уиндоус кен нот оупън дис пейдж". Вместо информация за права, ми излизаше информация за задължения. Хиляда и едно задължения излизаха, но нито едно право. В израз на безсилие се троснах на сина ми, който си бъркаше отегчено в носа: "Кажи бе, кажи какви права имам- това е твоя домашна, не моя!" Синът ми си извади пръста от носа и ядосан, че съм прекъснал приятното му и вкусно занимание, извика: "Откъде да знам бе, тате!" Да бе, верно- то аз не знам, та той! "Аз даже не знам какво означава тая дума- право!", добави той и зачака да му я обясня. Нов мат! Как да обясня на дете във втори клас какво означава думата право. Почесах се на същото място, където продължаваше да не ме сърби. Малкият усети, че изпадам в неловка ситуация и се опита да ми помогне по своя си детски начин: "Право е сигурно нещо да правиш, а?!" "Аха!", отговорих, без да съм сигурен какво означава това мое "аха"- да или не. Детето усети, че не съм сигурен в отговора си и тихо, почти подмолно ми подсказа: "Да вземеме да питаме мама, а!?" Речено- сторено. Ама май и мама не знаеше, защото веднага започна да ми изброява всичките хиляда и едно задължения- да ходя на работа, да помагам в домакинската работа..."Ей, ама това не са ми права, а задължения!" "Ти като задължения ли ги разбираш!?", настръхна тя. Егати, сега пък оставаше и да се скараме заради една домашна по Околен свят! Затова се оттеглих без бой. Синът ме гледаше отчаян: "Тате, сети се деее, какви са ти правата!?" И в този сюблимен момент, напоен с хамлетовски драматизъм, аз промълвих своето прозрение: "Имам право да съм глава на семейството!" Първолакът ме погледна недоверчиво: "Глава!?!?" Главата не му разбираше от такива метафори, затова му обясних, че това означава все едно директор на училище. Така де, той знаеше, че в училище директорът е шеф на всички. Обаче, ходи му обяснявай, хвана се буквално: "Ама ти не си директор, работиш друго!" Ох, майко, главата ще ме заболи! Започнах да му обяснявам, че това е метафора, пък той не знае какво е метафора, а аз не зная как да му кажа какво точно е метафора- оплетох се като петел в кълчища. Накрая тропнах на масата и ревнах: "Пиши, каквото ти кажа, че накрая не глава, а шамар на семейството ще стана!" И така се разбрахме с правата. Напълно без право да пита и да получава обяснения, синът ми написа, каквото му продиктувах. Важното беше, че щеше да отиде с домашна по Околен свят. А дали разбра какво означава "право"- това аз не го разбрах, та той! Разбрахме само, че от тези права на всички ни докривя!...