19.10.2008 г., 12:50

Пред съда на твоята любов

1.7K 1 2
1 мин за четене

Теб те няма. Сега си далеч, самотен, точно като мен. Не трябва да те учудва - дори в самотата ти аз съм с теб. Надявам се да ме усетиш. Прости ми, че дори сега аз отново не ти давам покой. Зная, че е трудно и боли повече от поносимото.

Мислеше, че този път ще е различно, очевидно си се заблудил. Но не, може би наистина е различно... сега ти обичаш. За първи път, истински, както не си предполагал, не можеш да обичаш. Но какво от това? Нима има смисъл, щом и този път пак ти си наранен...

Прости ми, вината е изцяло моя. Довери ми се и нямах право да те разочаровам, а го направих. И въпреки че стана неволно, то аз нямам оправдание за това, което ти причиних. Бях слаба, нерешителна, нараних душата ти. Обичах те, обичам те и винаги ще те обичам. И точно тази моя силна любов за пореден път смачка и без това вече достатъчно изстрадалото ти сърце. Тъкмо го бях поправила след последния път, когато го бяха разбили. Събрала бях парченцата, подредих ги, а тези, които липсваха, аз запълних с частици от моето сърце. И явно в тях се е криела и част от моята любов към теб. Сега тези частици, помогнали ти преди време, те карат да умираш бавно.

Повярвай ми, не исках да се получи така. Не исках да се влюбваш в мен. Знаех, че нашата невъзможна любов ще ти донесе само страдание. И бях готова да те обичам мълчаливо цял живот. Но ти също ме обикна...

... Сега те моля само да ме разбереш, да ми простиш и помогнеш да задуша тази болка. Каква ужасна егоистка съм, толкова жестока. Кажи ми само, че въпреки всичко все още ме обичаш. И пред съда на твоята любов отново моля: "Прости ми"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекалено много си обичала...това не е недостатък,всеки мечтае да е в сърцето на някого,ако знам че някой ме обича по този начин,небих го пусналаима и други пътища с които ще намериш щастието си.Късмет
  • ще ти прости! любовта прощава всичко..

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...