Предизвикателствата на творчеството -6
6.
Критиката е любов
“Да превърнеш живота в безкрайна игра е проява на висша мъдрост”
В.Рибаров
Този Интернет превърна живота ми в безкрайна игра и всичко щеше да си тече много мъдро, ако не бяха тези указания на Лъки да открия посоката в живота. Къде да я търся? Но когато животът ти е игра, случайностите текат като из ведро и решенията си идват сами.
Цялата работа започна с един коментар - нищо и никакъв коментар. Но той породи втори, а след него – трети. Но вижте сами. Ще ви покажа трите коментара, които превърнаха критиката в любов и точно в търсене на посоката на живота.
Етчи взела и написала стихотворението “В търсене на посоки”, а Лъки коментирала текста така:
“Браво Етчи...Страхотен текст!
Пздравления!”
Виждате ли? Може ли това да бъде коментар? Уж се обръща към Етчи, за да й хвърли прах в очите с няколко евтини реплики, а какво прави? А! Изпраща поздравления! Няма да го коментирам, но така ме жегна в сърдечната област, че още не мога да се овладея.
Веднага реагирах и аз, на свой ред, написах един коментар със следното съдържание:
“Намерени са верни художествено-творчески решения, при наличието на една неизбистрена логика. Подлогът се членува!
Поздрав!”
С първото изречение изваждам публиката от строя, с второто – зашеметявам Етчи и то защо? Тихо! Ще ви кажа – за да й изпратя незабелязано този поздрав, който съм поставил по безкомпромисен начин накрая.
Но вижне сега какво става. И Етчи е от стара коза яре. За да не остане назад и тя ни гръмна с един коментар, в който след различни маневри, тя ми изпраща поздрав и усмивка. Разбрахте ли? Четете и ще се убедите:
“Благодаря ви ,май така малко по-добре стана.
Радвам се че ви хареса Роси,Вероника,Гергана.
Постарах се,вие ще решите дали така е по добре,
но се питам,защо се появи в раздел нови стихове.
Поздрав и усмивка”
Уж, Роси, Вероника, Гергана, а един поздрав и една усмивка?! Кой ще се сети? Никой! Така си общуваме ние в Интернета…А това “Браво!” на Лъки не ми излиза от главата. Не трябва да ви казвам най-новите си проучвания в тази насока, но…добре. Вижте – Етчи търси посоки, а не посока и това се вижда примамливо на съпругата ми. Ще й дам аз едни посоки. Ще трябва да вземам бързи мерки и да откривам посоката. И тук ме осени ясна мисъл. Защо не прочета текста, написан от Етчи? Отдавна не бях чел, но се реших и разбрах следното:
Етчи:
“В търсене на посоки
Живота е дървена лодка
в полюшващо синьо море,
и с нея си правим разходка
до безкрая ,незнайно къде.
Пътуваме, търсейки точка,
земя-пристан за своите нозе,
но често не виждаме знака
"навътре пак всеки гребе".
А знака е може би -птичка
в безоблачно чисто небе,
а може би -роза едничка
красива, ала лошо боде.
Съдбата ни праща загадка
и избор, безброй светове.
Очаква решителна крачка,
а дали ще ни даде и криле?
А и как се намира посока,
кръстопът, а сега накъде?
От страх сякаш някой изплака
и много тихо за помощ зове.
Но ето, че проблясва маяка
запален от грижовни ръце.
Там някъде, някой ни чака.
Открит е път, душа и сърце.”
-Лъки! – изкрещях възбуден.- Ела бързо! Разбрах какво нещо е животът.
-Какво си се разкрещял, Мо! – каза спокойно Лъки като дойде, разрешвайки косата си.- Няма само теб да те слушаме в Сайта. И поне да правеше купон, а ти си тръгнал от критиката любов да правиш. Ама, скъпи, откъде те намерих такъв?
-Лъки!- казах този път по-сурово.- “Животът е дървена лодка”, чу ли? Ще заменя яхтата с една лодка, ще я поставя ”в полюшващо синьо море”, за да “си правим разходка до безкрая, незнайно къде”.
-Няма да може Моооооооо……..- зарони сълзи Лъки.-Ти си ми купил Черно море, а то трябва синьоооооооо…
-Ето ти проблем сега, да го Ева! – изревах аз и очите ми изкочиха от орбитата си.-Точно да разбера какво нещо е животът и да ти дам посоката, която така горещо гелаеш и…..проблем.
-Чакай, Мо! Чакай, мили! – гарьовно се затръшка Лъки и беше готова да скочи на врата ми, но само свирепият ми вид я задържаше, но може би това пък я накара да започне да рецитира въпросното стихотворение, което явно бе изучавала по-дълго време.
-Добре! – казах мрачно.- Ще се опитам да разменя Черното море с някое синьо и ще уредим въпроса. Остава да превърна критиката в любов и ще изпълня и последното ти желание. Ето какво съм написал и дано да не възникват излишни въпроси, че ще си спомня за демокрацията!
А текстът, с който обърнах критиката в любов има следното съдържание:
Животът е дейност жестока
Животът е дейност жестока,
с присъщи й външни условия-
самата тя – станала стока,
родила безброй благословия.
Да бъде животът нормален
е нова, основна задача,
но той си остава банален,
а в него и аз крача.
За Етчи живоътт е лодка,
направена лошо и то от дърво-
съгласен съм, но не за разходка:
възниква въпросът:”Тогаз за какво?”
Животът такъв – като лодка
е свързан с бурно море:
едни в лазур – на разходка,
а друг сред вълните оре.
В илюзия за странно движение
се блъскат лодкари различни,
Но няма сред тях уважение…
Посоките? Няма прилични!
А знакът добре си избрала
в посока по път – чистота,
че много добре си разбрала-
нормалното носи добро, красота.
Животът остава загадка,
бушуват ли тук ветрове-
не търся пътеката гладка
в събрани в едно светове.
Посоката? Тя е избрана-
потеглихме с теб в святостта:
от много е тя неразбрана,
в хоризонта блести радостта.
А пътят? Той днеска въздиша
в хармония от воля и ум, и любов:
за него не спирам да пиша –
да тръгнеш дали си готов?
© Валери Рибаров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Мразете от любов!" - Ницше, "Тъй рече Заратустра".
-
Да де, но и тези две се разбягаха след като разбраха, че те е страх...
-
Ами, да не ми изРъмжи някой, ама като станат пет - обади ми се...
-
Добре тогава...М-та са две. Кажи нещо за тях, ако обичаш!
Поздрав! -
Сегааа, В-тата са най-малко 3!
, кое точно те интересува? Поздравче! -
Поне да беше казала какво ти е отношението към В?
Поздрав! -
Още вчера разбрах, защо си сменил е-то с я - Светост - Святост, и аз я харесвам и и също!А както виждаш накрая - уважавам и Ю!
-
Здравей, Роси!
Даваш много интересна идея. Благодаря!
Поздрав! -
Здравей, Валери!
Както при първия прочит,така и сега този текст ме изненада приятно и ме развесели,но...какво ще кажеш за хората без чувство за хумор? -
Здравей, Тара!
Радвам се на точните ти и безупречни възприятия, които са ти дали възможност да напишеш този коментар.
Поздрав! -
Харесвам плетеницата,която си направил от житейска логика и хумор.
Моите поздравления! -
Диагноза:"По-голяма тъпня от това тук не бях чела.
Все си мислех,че си ходил на лекар,обаче ти не си.
тц,тц тц
Хайде остани си със болното здраве". -
Танц в святостта! Хареса ми...
Поздрав! -
Посока и път, ветрове и море,
весла и платна -
движение - танц в светостта.
П.С.: Вече на пазара ли е? Едно общуване от Интернета
Нормално, какво изкушение,
да тъпча на място по явното мнение! салют - това е от "факса"!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Намерена е правилна посока.
Открит е истинския смисъл.
Поздрав и усмивка.