Предизвикателствата на творчеството -6

6.

Критиката е любов

“Да превърнеш живота в безкрайна игра е проява на висша мъдрост”

                                                                     В.Рибаров

Този Интернет превърна живота ми в безкрайна игра и всичко щеше да си тече много мъдро, ако не бяха тези указания на Лъки да открия посоката в живота. Къде да я търся? Но когато животът ти е игра, случайностите текат като из ведро и решенията си идват сами.

Цялата работа започна с един коментар - нищо и никакъв коментар. Но той породи втори, а след него – трети. Но вижте сами. Ще ви покажа трите коментара, които превърнаха критиката в любов и точно в търсене на посоката на живота.

Етчи взела и написала стихотворението “В търсене на посоки”, а Лъки коментирала текста така:

“Браво Етчи...Страхотен текст!
Пздравления!”

Виждате ли? Може ли това да бъде коментар? Уж се обръща към Етчи, за да й хвърли прах в очите с няколко евтини реплики, а какво прави? А! Изпраща поздравления! Няма да го коментирам, но така ме жегна в сърдечната област, че още не мога да се овладея.

Веднага реагирах и аз, на свой ред, написах един коментар със следното съдържание:

“Намерени са верни художествено-творчески решения, при наличието на една неизбистрена логика. Подлогът се членува!
Поздрав!”

С първото изречение изваждам публиката от строя, с второто – зашеметявам Етчи и то защо? Тихо! Ще ви кажа – за да й изпратя незабелязано този поздрав, който съм поставил по безкомпромисен начин накрая.

Но вижне сега какво става. И Етчи е от стара коза яре. За да не остане назад и тя ни гръмна с един коментар, в който след различни маневри, тя ми изпраща поздрав и усмивка. Разбрахте ли? Четете и ще се убедите:

“Благодаря ви ,май така малко по-добре стана.
Радвам се че ви хареса Роси,Вероника,Гергана.
Постарах се,вие ще решите дали така е по добре,
но се питам,защо се появи в раздел нови стихове.
Поздрав и усмивка”

Уж, Роси, Вероника, Гергана, а един поздрав и една усмивка?! Кой ще се сети? Никой! Така си общуваме ние в Интернета…А това “Браво!” на Лъки не ми излиза от главата. Не трябва да ви казвам най-новите си проучвания в тази насока, но…добре. Вижте – Етчи търси посоки, а не посока и това се вижда примамливо на съпругата ми. Ще й дам аз едни посоки. Ще трябва да вземам бързи мерки и да откривам посоката. И тук ме осени ясна мисъл. Защо не прочета текста, написан от Етчи? Отдавна не бях чел, но се реших и разбрах следното:

Етчи:

“В търсене на посоки

Живота е дървена лодка

в полюшващо синьо море,

и с нея си правим разходка

до безкрая ,незнайно къде.

Пътуваме, търсейки точка,

земя-пристан за своите нозе,

но често не виждаме знака

"навътре пак всеки гребе".

А знака е може би -птичка

в безоблачно чисто небе,

а може би -роза едничка

красива, ала лошо боде.

Съдбата ни праща загадка

и избор, безброй светове.

Очаква решителна крачка,

а дали ще ни даде и криле?

А и как се намира посока,

кръстопът, а сега накъде?

От страх сякаш някой изплака

и много тихо за помощ зове.

Но ето, че проблясва маяка

запален от грижовни ръце.

Там някъде, някой ни чака.

Открит е път, душа и сърце.”

-Лъки! – изкрещях възбуден.- Ела бързо! Разбрах какво нещо е животът.

-Какво си се разкрещял, Мо! – каза спокойно Лъки като дойде, разрешвайки косата си.- Няма само теб да те слушаме в Сайта. И поне да правеше купон, а ти си тръгнал от критиката любов да правиш. Ама, скъпи, откъде те намерих такъв?

-Лъки!- казах този път по-сурово.- “Животът е дървена лодка”, чу ли? Ще заменя яхтата с една лодка, ще я поставя ”в полюшващо синьо море”, за да “си правим разходка до безкрая, незнайно къде”.

-Няма да може Моооооооо……..- зарони сълзи Лъки.-Ти си ми купил Черно море, а то трябва синьоооооооо…

-Ето ти проблем сега, да го Ева! – изревах аз и очите ми изкочиха от орбитата си.-Точно да разбера какво нещо е животът и да ти дам посоката, която така горещо гелаеш и…..проблем.

-Чакай, Мо! Чакай, мили! – гарьовно се затръшка Лъки и беше готова да скочи на врата ми, но само свирепият ми вид я задържаше, но може би това пък я накара да започне да рецитира въпросното стихотворение, което явно бе изучавала по-дълго време.

-Добре! – казах мрачно.- Ще се опитам да разменя Черното море с някое синьо и ще уредим въпроса. Остава да превърна критиката в любов и ще изпълня и последното ти желание. Ето какво съм написал и дано да не възникват излишни въпроси, че ще си спомня за демокрацията!

А текстът, с който обърнах критиката в любов има следното съдържание:

Животът е дейност жестока

Животът е дейност жестока,

с присъщи й външни условия-

самата тя – станала стока,

родила безброй благословия.

Да бъде животът нормален

е нова, основна задача,

но той си остава банален,

а в него и аз крача.

За Етчи живоътт е лодка,

направена лошо и то от дърво-

съгласен съм, но не за разходка:

възниква въпросът:”Тогаз за какво?”

Животът такъв – като лодка

е свързан с бурно море:

едни в лазур – на разходка,

а друг сред вълните оре.

В илюзия за странно движение

се блъскат лодкари различни,

Но няма сред тях уважение…

Посоките? Няма прилични!

А знакът добре си избрала

в посока по път – чистота,

че много добре си разбрала-

нормалното носи добро, красота.

Животът остава загадка,

бушуват ли тук ветрове-

не търся пътеката гладка

в събрани в едно светове.

Посоката? Тя е избрана-

потеглихме с теб в святостта:

от много е тя неразбрана,

в хоризонта блести радостта.

А пътят? Той днеска въздиша

в хармония от воля и ум, и любов:

за него не спирам да пиша –

да тръгнеш дали си готов?