Музиката започваше бавно, звучеше нежно и красиво, беше нежна балада за любов.От тези балади, които често предизвикваха сълзи и навяваха спомени и емоции.

Постави ръцете си на кръста й и я придърпа към себе си.Беше леко придърпване, но тя цялата потръпна.Бяха минали два месеца...от два месеца не го беше докосвала, не го бе виждала, не се бе оказвала в такава близост с него. Така бе решил той, бе решил, че не я иска, че няма смисъл, че всичко е загуба на време.Беше я оставил, беше й разбил сърцето.

Сега стоеше на милиметри от него и усещаше как светът й се преобръща, не знаеше какво ставаше в този момент, не можеше да го асимилира.Дали беше сън, дали беше поредният сън, от който щеше да се събуди и само щеше да страда..как това можеше да е реалност...?!

А ако все пак бе реалност, защо му бе позволила да я докосне, защо не му бе ударила шамар, както бе планирала през тези два месеца.Защо му позволяваше да е толкова близко до нея?..

Трепереше, страх я бе да го погледне в очите...знаеше, че направеше ли го щеше да заплаче.

Боже, как я болеше!

Цялото място  бе пълно с хора, но тя не ги забелязваше, беше забравила, че съществуват...беше забравила къде се намира...беше като кукла в ръцете му..не усещаше почва под краката си..

-Не трепери, моля те-прошепна й внезапно, но нежно той.Първите му думи към нея от два месеца насам.В гласа му се долавяше емоция, емоция, която рядко показваше.-Не се страхувай от мен.Не ме мрази...-ето тук вече долавяше болка..

Беше му позволила да я прегърне, бавно се движеха в ритъма на красивата мелодия, която допълнително утежняваше обстановката...

-Представи си, че тук и сега сме само аз и ти..-започна нежно той, прошепваше й тихо.Допирът му до врата й я накара да се разтрепери още повече.-Представи си, че не страдаш...-очите й малко по малко започваха да се пълнят със сълзи.Нямаше как да избегне тази ситуация без да заплаче, знаеше го, но се надяваше да изтърпи възможно най-много.-Представи си, че не те нараних...Представи си, че никога не съм бил с друга!...-една сълза се спусна по лицето й, а тя я остави, без дори да си прави труда да я избърше.-До края на този танц, си представяй, че съм този, който искаше и който обичаш!..Представи си, че те заслужавам..-движеха се бавно и леко в ритъма на любовната балада.Всички погледи бяха вперени в тях, но те не забелязваха.Тя затвори очите си за секунда и потекоха сълзи от тях, беше му позволила да я прегърне напълно и тя го бе прегърнала, но леко…беше я страх, трепереше…болеше я.-Представи си, че сме заедно!...Представи си, че не ме е страх, че никога не ме е било страх....-о боже, как я болеше...-Представи, че те обичам...че винаги съм те обичал и че няма да те оставя...до края на този танц, си представяй, че те обичам с цялото си сърце и с цялата любов, която заслужаваш..-как боляха тези думи и как я наръгваха като остър нож право в сърцето, но в тях и в гласа му имаше болка, имаше емоция и чувства...

Срещнаха погледите си най-сетне, лицето й бе почервеняло, по него се стичаха една по една сълзите й.Той я погледна по начина, по който тя винаги бе мечтала да го направи.Сякаш нямаше друга, сякаш беше и винаги щеше да бъде само тя.Усмихна й се леко, леко и тъжно.

-Защото искам да те обичам...- тези думи сега я нараняваха, нараняваха я, защото знаеше, че това бяха финалните им думи и този път наистина.-Представи си в този момент, че те обичам, моля те-докосна с едната си ръка лицето й и нежно я придърпа към себе си, срещайки устните си с нейните.Една целувка, една нежна и изпълнена с толкова болка и толкова любов целувка.Една целувка, която казваше сбогом!