Музиката започваше бавно, звучеше нежно и красиво, беше нежна балада за любов.От тези балади, които често предизвикваха сълзи и навяваха спомени и емоции.
Постави ръцете си на кръста й и я придърпа към себе си.Беше леко придърпване, но тя цялата потръпна.Бяха минали два месеца...от два месеца не го беше докосвала, не го бе виждала, не се бе оказвала в такава близост с него. Така бе решил той, бе решил, че не я иска, че няма смисъл, че всичко е загуба на време.Беше я оставил, беше й разбил сърцето.
Сега стоеше на милиметри от него и усещаше как светът й се преобръща, не знаеше какво ставаше в този момент, не можеше да го асимилира.Дали беше сън, дали беше поредният сън, от който щеше да се събуди и само щеше да страда..как това можеше да е реалност...?!
А ако все пак бе реалност, защо му бе позволила да я докосне, защо не му бе ударила шамар, както бе планирала през тези два месеца.Защо му позволяваше да е толкова близко до нея?..
Трепереше, страх я бе да го погледне в очите...знаеше, ч ...