Ей вече маса години прехождаме. Накъде - не знаем.Опитахме се да попитаме, но ни обясниха, че по време на движение с шофьора не се говори. Още повече, че нашите водачи са отдавна на дистанционно управление
Знаем - там, където отиваме, от чешмите ще тече мед и масло. И няма да има с какво да се измием.Но и немити ще сме щастливи.
Думата "дълг" стана единствено финансово понятие, "любов" - платена стока.Пенсионерите имат телефони, но само будилниците им звънят. Понякога ще мине някой внук, ще рече: "Здрасти, дядо. Дадоха ли пенсията?" и пак ще ги остави да оцеляват в условията на реалния дарвинизъм. Нарастват магьосниците и шаманите, които въртят реалността около пръста със заклинанията "Сполука!", "Времето е наше'' , ''Вервайте ми!", "Гарантирано от ОПГ"
Платени идиотолози ни изнасят сказки, започващи с думите "Падаше ланшният сняг..." и разпръскват идеите си по въздушно-капков път. Вече въведоха ред в политиката, но никой не желае да оправи хаоса на пазара. Пък и какъв пазар - то пари няма!
Затова продължават да искат заеми от наше име. Горе-долу в такъв диалог:"Колко сте?", "Осем милиона", "Ето ви толкова и толкова...", "Дайте още, не съм сам! И партньорите искат!"
Новата дегенерация успешно колонизира собствената си страна. Успя даже да изнесе чертата на бедността зад линията на жълтите павета. Затруднява се единствено с водачеството по пътя - вървяхме към пазар, вече сме на битака.
Изхвърлени.
Но пак сме първи.Преди надминавахме Африка по брой вождове, сега по различни президенти на фирми, партии, съюзи, коалиции и какво не, изпреварихме двете Америки плюс Африка и Азия. Да не говорим за професионалните политици, изпълзяващи като хлебарки от цепнатините на ежедневието.
Явно ще трябва да правим изборите на нудистки плаж - там поне се вижда кой какво може и кой какво иска.
А ние ще продължаваме прехода. Защото още древните за забелязали, че целта е нищо, движението всичко.
Пък и ние знаем как е в живота. Свие те домашно разтройство, бързаш, гърчиш се, стигаш до... А там - удоволствие и удоволствие.
Ако стигнеш навреме.
Абе какво да ви кажа - преход! И в държавата стигаме до нулите, и резултатът е същия...
© Георги Коновски Всички права запазени
Благодаря!