29.11.2006 г., 23:15

Приказка за училището

2.3K 0 1
1 мин за четене

   Днес е 22 август. Снощи моите приятели ми се обадиха по телефона и ме поканиха да отидем заедно да играем на следващия ден.

   Сега е 11 часа. Аз съм седнала на стълбите пред училище. Тук се бяхме уговорили да се срещнем. Няма никой. Явно съм дошла първа. Поглеждам наляво после надясно. Още никой не се вижда. Решавам да вляза в училището и да видя старата си класна стая. Тръгвам по коридора вляво и веднага съзирам познатата зелена врата. Отварям я и що да видя – всички чинове летят из стаята.

   Някой извиква. Читанката ми казва да затворя вратата.

 - Какво е станало?! – учудено възкликвам аз.

 - Забавляваме се – отговаря читанката.

   Гледам учудено и не вярвам на очите си. В стаята се вдига шум. Математиката пищи и хвърля триъгълници и кръгове към черната дъска. Играе с тях на стрелички.     Българският език танцува с цял куп речници около себе си. Човекът и обществото и човекът и природата са се хванали за гушите и се налагат с юмруци. Музиката бие барабани и не забелязва боя пред нея. Английският език се е качил на бюрото и реве с цяло гърло:

 - ,,Attention!” ,,Attention!”  

   Домашният бит подскача на едно краче и шие с игла чорапчето си. Изобразителното изкуство маца с четка по стената. Читанката се забавлява със своите приказни герои – Ян Бибиян, Пипи дългото чорапче и Дяволчето Фют.

   Гледката ме поразява. Хуквам навън да търся приятелите си.

   На стълбите вече всички са се събрали – Иван и Петър, Мая и Лора. Разказвам им за нашата класна стая и за полуделите учебници. Всички хукваме към стаята, отваряме вратата, но...всичко е наред. Учебниците стоят безмълвни върху бюрото.

   Защо ли никой не ми повярва?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Вичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...