Състезанието щеше да се проведе близо до лодките. На дървената площадка състезателите стояха прави. За победителят беше приготвен лавров венец от бръшлян.
- Пред вас е Митьо Доктора - обяви началото конферанса.
Беше сериозен момък, та затова му лепнаха името "доктора". След него излезе Кольо. Викаха му Кольо Туджара (търговеца). Защото баща му беше търговец.
Един по един на сцената излизаха състезателите. Втори беше Бъбривият Тома, защото много лъжеше. Нарекоха го Тома Справедливия. Появиха се и двамата братя Желеви. Викаха им Голямата и Малката жаба. Не закъсняха да обявят Борис и Кольо Врачеви - Борис Врачката и Кольо Врачката. Христо Трамвая се появи на сцената като хала - постискваше и въртеше ръката си по особен начин. На фона на мъжкото съсловие, Пена Фудула пристъпи гордо, надута като пуяк, без да погледне наоколо. На подиума излезе и Стоян Хайманата. Обичаше много да скита. Не се прибираше по цели нощи у дома. Като волта птица прелиташе от улица на улица. Появи се и Петко- дребният търговец. Беше малко, свито човече. Имаше си семейство. Но като отиде в Софията и се върна, не можеш го позна. Държеше се тежко и важно, като че ли целият град беше негов. Тогава му сложиха прякора Ихтибара - Петко Ихтибара. Дойде редът и на Игнат Гого. Упорит човечец беше завалията. Не отстъпваше никога от своето. Прав не прав, винаги беше правият той. Появи се и Иван. Имаше един недостатък. Беше гърбав и го наричаха Камбур Иванчо. Когато на сцената се качи Стоян, людете започнаха да се подбутват. Носът му приличаше на патладжан. Затова бяха го кръстили Имам Баялдъто. Следващият, който се качи на сцената, беше Петър Катарамата. Беше толкоз заядлив, че никой не можеше да излезе на глава с него. Ето ти и Бял Начо. Черен, черен, че саждите от печката не можеха да се сравнят с неговата чернота. След него беше Даню Катъка. Фукара човече и все гладен. Изяждаше по цял самун хляб с парченце сирене. Дойде ред и на Дойчо Кепазето. Беше се посрамил човечецът с някаква женска афера. Излезе тя на бял свят. И ето, че му лепнаха това име.
Следва продължение.
© Мария Герасова Всички права запазени