Павлето нямаше повече време. Трябваше да бърза, щото работата го чакаше. В печатницата пристигна, когато почти всички бяха там. Реши, че  ще остане след работа,  за да прочете  една легенда от книгата на Любен Каравелов.  Времето се търкулна много бързо. Дойде края на работния ден. Взе книгата от масата и зачете: "Разделянето на тялото от главата на друговереца, или набивате на кол, кастрене на тялото и др., се извършва от турците като ритуално убийство от религиозни съображения. Често тези глави се набиват на кол и се поставят на централно място в селището, за "информация" и назидание на останалите християни.

   Ислямската нация има поверие, че душата на тялото, което не е погребано, или е на отделни части, или е лишено от главата, не може да се спаси в света на отвъдното, в царството Христово. Душите на умрелите ще се вселят  в нови тела тогава, когато техните тела са погребани цели и когато не са починали при самоубийство или обесване.

   В конкретния случай, безпределната вяра в Иисуса Христа и християнското чудо, помагат на обезглавената царица Мария да възвърне своята цялост и невредимост.

   На жените не се разрешава  да пребивават в пространството зад иконостаса. То е само за посветени и мъже. Но със своята героична, земна смърт на християнската вяра, народностно име и човешко достойнство, Мария се превръща в светица и заема място в олтара на царските двери - най-сакрално по своята същност. Оттам тя изрича пророчеството си на султан Мурад, което остава валидно и с пълна сила се извършва по-късно. Султанът умира, наказан заради греховете си - поголовни убийства над невинни хора, оскверняване на черкви и превръщането им в джамии, узурпиране на чужди територии.

   При християните дясното е страната на честта. При Страшният съд праведните са в дясната страна, а грешниците - от лявата. В сцените, изобразяващи Христос на кръста, покаялият се крадец е от дясната страна, а  другият от лявата. Дева Мария и Църквата са от дясната страна, а свети Йоан и Синагогата - в лявата. С дясната си ръка царица Мария поставя над черковния вход следната триада - свински бут, железен кръст и икона на Света Богородица.

   Ръката е сложен символ. Тя покровителства и удря, лекува и ранява, благославя и осъжда. В картините на Страшния съд, рисувани от средновековни художници, тя се появява от куп облаци, като знак на Божието всемогъщество. По онова време ръката също символизирала и съдебната власт. Една ръка означава клетва и спасение.

   Броят на предметните знаци образува цялото три - цифрата на съвършенството, най-свещеното число. Всеки един от тези знаци е предупредителен за мюсюлманина, че по-нататък той не може да продължи. Както заедно, така и сам по себе си, те разграничават територията на българина от тази на турчина. Определят кое пространство за кого е достъпно или недостъпно.

Следва