24.03.2020 г., 7:34 ч.

Пролетен сняг 

  Проза » Разкази
411 1 0
2 мин за четене



    Когато е дошла пролетта и е подредила изложба на красотата, понякога идва неочакван гост. Пролетният сняг е като мъж, който е имал силата да подчинява света през зимата. С ледено мълчание и студен поглед да приковава хора и дървета, треви и животни. Но привлечен от красивата жена, той идва. Плахо надниква и не смее да каже нито дума. Донесъл със себе си за подкрепа и малко студ, пролетният сняг кротко вали. Сякаш пише в дневника си, какво е усещането да срещне красивата пролет. Осъзнава, че няма сили. Знае, че скоро ще трябва да си тръгне. Но кой може да отдели очи от събуждащата се природа? Никой.
Натрупва по клоните на дърветата. Мисли, че среща от неговите снежинки. Убеждава се, че това са цъфтящите цветове едва тогава, когато щом ги докосне се разтопява. И пролетта не му казва нищо. Може би, защото не е досаден. Не настоява за нейната любов. Той просто иска няколко мига, в които да се наслаждава на тази красота, която му е липсвала през зимата. И така, от силен мъж, пролетният сняг се превръща в спомен, който след време ще носи топлина. Защото кой, ако не студеното време, може да покаже какво е топлина. Ще може ли човек да оцени, колко е хубаво да има слънце, което да се оглежда в зеленината, облякла земята? Така сме устроени, че бързо свикваме с красивото и хубавото. Но понякога ни се напомня, че трябва и да го ценим.
Пролетният сняг идва бързо. Така скоро си и отива. Но страхът, който е носил през зимата, вече го няма. Отсъства, защото пролетта е нарисувала по цветя и дървета онази надежда, с която всеки човек живее. За топли дни, изпълнени с красота. И тогава сърцето е отворено за добротата. Може дори да посрещне като гост снега, но няма да замръзне. Ще го нагости с пролетно настроение и ще го изпрати. Надежда, че зимата е далеч назад и скоро няма да се върне. Вяра, че и в студените дни, слънцето е над нас и скоро ще стопли заръзналите чувства през зимните месеци. И ако види, че са премръзнали, ще ни донесе нови, да ги изпитваме с други хора, които биха ни обикнали.
Това е той, пролетният сняг. Един мъж, издържал на лютите изпитания, силен и борбен. Но толкова слаб, когато срещне красивата пролет. Тогава му се подгъват краката от вълнение. Не може да вземе решение, с което да вземе страха на хората. Стои няколко дни и си тръгва. И не му се сърдят. Не му забраняват да идва. Разбират го, защото никой не може да устои на пролетта.
Посрещат го.
Изпращат го.
До следващата зима.

Явор Перфанов
23.03.2020 г.
Г.Оряховица
 

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??