Пролетта се пукна, обаче явно не го знаеше, защото цяла нощ валя сняг и натрупа толкова много, колкото не се случи да натрупа нито веднъж през почти отминалата вече зима... Този факт от своя страна беше нещо, което други не знаеха, за това, когато сутринта Ко Та Рак излетя на бегом през вратата, не можа да се спре овреме и се заби в прясно натрупалия пухкав сняг. Известно време се опитваше да издрапа обратно, но без успех - даже затъна още повече...
- Хей! - развика се котакът, щом осъзна, че няма да успее да се справи сам. - Измъкнете ме от тук!!!
- Ко? - чу се глас току до него.
- Но? - зарадва се Ко Та Рак. - Откъде се взе този сняг?! Помогни ми да се измъкна!
- Не мисля, че ще мога да ти помогна - котакът не можеше да види приятеля си, но гласът на вълка звучеше така, все едно е свил рамене.
- Защо?! - учуди се Ко.
- Ами и аз съм затънал - оправда се Но Щен Вълк.
- Хъм - недоволно изсумтя Ко Та Рак и се огледа, от съседната преспа стърчеше една вълча опашка. - Да се надяваме, че Гар Ван ще се събуди скоро.
- Аха - съгласи се с него вълкът. - И, Ко, снегът се взема от небето.
- Знам - махна с лапа котакът. - Онова бе риторичен въпрос...

Бонус сцена

- Господин Рак?
- Кой?! - възкликна запитаният.
- Не сте ли вие Ко, син на Та от рода Рак? - попита другият.
- Аз съм Ко Та Рак - заяви котакът. - Другото откъде го измисли си нямам и идея.
- Тогава защо сте попълнили така бланката?! - започна да се нервира събеседникът му.
- Ами, там пишеше "три имена" - сви рамене Ко. - А това са всичките три имена, които имам...