В един момент нещата в живота ти просто се случват и дори сам не разбираш как. Връхлитат те бури и тестват колко силна стена си, колко ще издържиш. Същото се случи и на нея - доброто момиче, готово винаги да помогне. Всички я знаеха като такава и действително беше. Сякаш всичките добродетели се бяха събрали в тази иначе толкова крехка душа. Крехка, но достатъчно адаптивна и устойчива - времето доказа. И бурята, и тя го потвърди след като се умори да се бори с нея. Та както споменах, тя имаше добро сърце, всеотдайно. Оттук идва и трагизмът ù. Точно този тип хора обикновено имат лошият късмет да се влюбят. Уж най-красивото чувство, а приключва по един и същ грозен начин. И всичко се повтаря, само мъжете се сменят. Тя осъзнаваше това, но не можеше да избяга от любовта. Тя просто бе създадена за един по-хубав свят, приказен. Така беше в представите ù - приказно, а реалността- противна. И това видение, създадено за любов отиде на съдбоносна среща. И колкото и да се надвесваха над нея черни облаци, предвещаващи бурята, тя вървеше със затворени мечтателски очи. Самият дявол реши, че я иска само за себе си. А той беше такъв, че получаваше това, което иска... И същият той успя да я открадне, да открадне сърцето ù. Отдаде се изцяло на този дявол, носещ ангелска маска. Остави се да я завладее напълно и да навлезе в душата ù, където никога не беше допускала никого. А той определено беше най-лошият - чак останал без лице... Дотам безличен, че в очите му може да видиш само бездна, а в погледа - студ. А тя, сляпата, сама падна в тази бездна. Споменах ли, че с ангелските си криле тя често летеше? И то така високо, вперила поглед в облаците, че не видя пропастта. И падна. Уплашена, наранена - бурята вече я връхлетя. Стоеше ангелът там долу и се страхуваше. Беше счупила крилете си - нямаше ги вече. И ореолът заедно със сърцето и бяха на парчета. Виждаше ги до нея и не се осмеляваше да вдигне глава. Най-неочаквано тя се изправи и се огледа. Целият свят си беше същият, само тя беше различна. Нямаше и помен от добродетелите - заминаха си с крилете. Момичето с погледа, вече така наподобяващ неговия, изтупа прахът от дрехите си, стъпка останалите късчета от сърцето и от ореола си и пое по пътя към ада.