Тя се унасяше. Звездите осигуриха спокойствието, което ù бе необходимо, имайки предвид горещия изморителния ден. Лятната нощ беше тиха и ясна. Само щурците можеха да нарушат тази хармония. Ала на полузаспалата млада жена те действаха успокояващо и никак не я дразнеха. След секунди тя потъна в дълбок сън...
   Около полунощ една неканена кукумявка кацна на покрива на неголямата, но уютна къща. Досадните писъци, които издаваше, биха събудили всеки, но не и девойката. Тя спеше кротко в леглото си, чиито лилави постели се сливаха с нощния мрак...


------ TO BE CONTINUED ------