Беше прекрасно утро. Небето бе лазурно синьо, а слънцето галеше нежно цъфналите дървета.

Седях до прозореца умислена, замечтана и чакаща, с очи вперени в безкрая.

Мислех за живота, за любовта и всичко преходно. Осъзнавах колко много съм изпуснала, колко много съм грешала. Исках да съм друга или онази, дето загубих по пътя. Исках да мога пак да обичам, но сърцето някак беше пусто, ограбено и тъжно. Мислите ми прескачаха от едно на друго, но винаги се връщаха при една думичка -ЛЮБОВ. Дали я имаше така истинска, изпепеляваща и всеобятна или просто беше плод на всеобщото желание за нещо така красиво и недостижимо. Толкова много въпроси, на които не можех да намеря отговор. Има ли наистина човек, на който да отдам себе си безрезервно, да обичам пламенно, без да боли. Щях ли някога да го разбера или щеше да си остане една химера, блян, който, протегна ли ръка, изчезва.

Станах да си направя кафе, опитвайки  се да прогоня тези мисли от главата си.

Исках да съм по-позитивна и по-уверена, но седях като уплашено момиченце сама. Давах си сметка колко съм се затворила в себе си и колко малко излизах и се срещах с нови хора. Ядосах се на себе си. Реших, че е време да поставя ново начало, да тръгна по нов път.

Станах и бързо се облякох. Щях да прекарам деня навън.

Замислена, вървейки между хората, неусетно стигнах до парка. Седнах на една пейка. Облегнах се и отпуснах глава назад. Затворих очи и се оставих на нежните слънчеви лъчи и лекия топъл ветрец да галят лицето ми. Слушах веселото чуруликане на птичките и усещах аромата на цъфналите липи наоколо. Беше прекрасно, чувствах се жива и свободна, но нещо мъничко ми липсваше. Една мъжка ръка, която да държи моята, нежен глас, който тихичко да ми говори, очи, които да ме гледат нежно и страстно.

Седях дълго така отпусната и замислена, докато не усетих как стомахът ми се свива от глад. Станах и тръгнах да търся някъде да хапна нещо. Видях едно малко и уютно ресторантче в самия край на парка. Седнах на една отдалечена маса. Не след дълго дойде келнерът и поръчах. Докато чаках да дойде поръчката, забелязах да се приближаваш ТИ . Усетих леко трепване в стомаха си, но го отдадох на глада,  който изпитвах. Седна на една маса близо до мен и погледите ни за миг се срещнаха. Извърнах глава притеснена и се заиграх небрежно със салфетката на масата. Когато дойде поръчката, набързо се нахраних, без да вдигам очи, усещайки погледа ти, изучаващ ме през цялото време.

Платих  и  тръгнах  обратно към парка. Мислите ми бяха обсебени от теб, защо - не знаех. Усещах се лека като перце. ”Това ли е любов от пръв поглед?” се питах. Дали щях да те срещна отново или всичко щеше да свърши тук -  не знаех, но и не мислех за това, просто се радвах на изпълнилото ме прекрасно чувство.

Така, замислена и рееща се в мечти, стигнах до една полянка, покрита с диви теменужки.

Легнах  и се потопих в прекрасния им аромат. Затворих очи само за миг и усетих някой да се приближава. Беше отново ти. Сърцето ми щеше да изскочи. Отново усетих онова трепване в стомаха, но знаех вече, че не е от глад, а от вълнение. Очите ти ме гледаха настойчиво, усмихваше се.

Въпреки че бях легнала, усетих как омалявам. Обзе ме желанието да избягам от теб, от себе си, от чувствата, които ме превземаха. Понечих да стана, но замаяна политнах и се озовах в силните ти ръце. Едва дишайки и с тих глас прошепнах ”Благодаря!”, очаквайки да ме пуснеш, но ти ме придърпа по близо до себе си и впи устни в моите. Ушите ми забучаха, а краката ми се подкосиха. Не усетих кога започнах да отвръщам на целувките ти,  а ръцете ми се обвиха около врата ти, усещах само теб и нежните ти ласки, аромата на парфюма ти и ръцете ти в косата ми. Затворила очи, изгубих представа за времето, но изведнъж усетих как ръцете ти ме пускат. Останах за миг така и, когато ги отворих, видях как се отдалечаваш. Исках да изкрещя „Спри! Не си отивай!”, но нямах сили. Загледана след теб, усетих как губя всичко. Защо не каза нищо, защо ме плени и си тръгна, защо открадна сърцето ми и ме остави? Имах те за миг, но това не стига… искам те завинаги.

Тръгнах си още по-замислена от сутринта, но вече знаейки, че съществува тази любов. Дали ще те срещна пак? Ще те имам ли някога?

Въпроси без отговор.