Прозрачен затвор

Част2

 Силната светлина го заслепи, когато опита да отвори очите си. Разбра, че не беше сънувал. Реалността беше гадна в прозрачната стая. Когато свикна направи опит да се изправи, но в първия миг залитна. После направи втори опит и успя. Но веднага се приведе, забеляза огромен самолет да прелита над прозрачния му таван. В стаята се затъмни, а Кольо даже легна по корем на прозрачния под мислейки, че самолета е точно над него. Лявото му крило едва не закачи стаята, в която се намираше. Тогава се замисли. Няма никакъв звук? Самолетите са много шумни, но Кольо не чу нищо. Само го видя! Тогава погледна надолу под него бе покрива на сграда, в която работеше. Той се настани удобно на прозрачния под и се загледа как колегите му пият кафе и пушат на покрива смеейки се. Те дори не са разбрали, че го няма! Но как? Ако него го няма нишката се къса. Той бе слепващото звено, все някой щеше да разбере, че има не разпределени поръчки. Най-малкото склада, щяха да се учудят защо нямат нищо за приготвяне. Но не всичко очевидно бе наред. Колегите му пиеха първото си кафе за деня, в което той винаги се включваше. Той не пушеше но в повечето случаи даже бе в центъра на компанията. Винаги имаше весел виц, на който всички се смееха. Но днес, него го нямаше и те се забавляваха без него. Гневът в него почна да се надига и да се материализира. Кольо почна да тропа по прозрачния под, но никой не го чуваше. Тогава почна и да вика:

 - Ехо, Емо, Мари... ехооо чувате ли ме? Емоооо, Марииии, Стоянеее, тук горе съм... да тук съм. – Кольо забеляза, че Стоян един от колегите му гледа точно в него. Това го активизира още повече. Той почна да тропа по-силно:

 - Стоянеее, тук съм не ме ли виждаш? Тук, тук съм виждаш ме хайде момчее.... – Стоян сякаш гледаше през него, тогава в главата му изплува самолета от преди малко. Та той прелетя на сантиметри от прозрачния таван и Кольо не го бе чул. Тропна отново и се отказа очите му се насълзиха и захлипа. Сви се в близкия прозрачен ъгъл на прозрачната стая, а колегите му допушиха цигарите и смеейки се, се прибраха в сградата. Той зарева с глас, но освен всички беди, които до тук му се случваха корема също му се обади. Почна да му гъргори, почувства силно раздвижване в червата и стомаха си. Ами сега, тук не видя, къде може да се изходи. Нямаше тоалетна, а корема го сви... съдържанието на стомаха му тръгна да излиза. WC – в другия край на прозрачното помещение светна общоприетото обозначение за тоалетна в зелен цвят. Кольо се надигна и притича...

Следва...