ПРЪСТЕНЧЕТО С ДИАМАНТА
На дъщеря ми Вилияна
Любезния хазаин на малкия уютен хотел посъветва гостите си днес да пътуват с велосипеди. Това за Амстердам ще е по - бързо за придвижване и на добра цена за туристи. Така и направиха, тройката приятели Бащата на Веа, Веа и приятелката й Деа. Настроиха GPS системата и полетяха по гладките и маркирани вело-алеи. Тук колоездачите си бяха създали авторитет и респект и никой не смееше да заеме пространството очертано за тях. И така, напред и хоп СТОП, пред тях имаше светофар за колоездачи. След десет секунди даде зелена светлина и последваха колоната. Действително за кратко време се озоваха на пространството, на което се намираха музей на Ван Гог, Концерт Гебау и Рикс Музеум на града, и тяхната цел - диамантената фабрика.
Да, това бяха четири сгради в холандски архитектурен стил с различен фасаден облик. Еднакви бяха само сините щори на прозорците, които автоматично се регулираха според наклона на слънчеви лъчи.
Влязоха в зала с кръгла махагонова маса, дванадесет кресла от фино обработена естествена кожа в тъмно вишнев цвят. Демонстраторът внесе кожени класьори и ги сложи пред всеки трима за оглед. Пред Веа, Бащата и Деа се падна колекция от разкошни пръстени. Едно пръстенче прикова погледа на младите дами. Бащата ги разгледа набързо и притеснително попита любезния гид дали може да излезе. Показа му от къде. Възрастта зависеща от простата, която го зовеше да забърза по принуждение за облекчение. Но това беше неговата тайна и не я споделеше с никого.
В централното фоайе го посрещнаха Веа и Деа. За нещо бяха радостни и впечатлени. Поискаха да побързат, за да не изпуснат часът за посещение в музея Ван Гог. Още в първата зала се потопиха в света на художника, представител на постимпресионизма.
От поредицата картини, които видяха, разбраха, че е ненадминат майстор на натюрморт : слънчогледи, ириси, житни поля. От картините усетиха живота му. Това не е обиколка на галерия с картини, а съприживяха и почит и преклонение, защото творбите е нарисувал в психиатрията. Момичета бяха в настроение, разгледаха колекцията набързо, дойдоха при него и казаха , че вече са готови и го чакат в кафето в парка до самия музей.
Това беше като мозъчна атака Делфи за Бащата и той остави недопитото кафе и тръгна след веселите момичета. Помисли, откъде пък тази подробна информация? Веа сякаш го чу и зачурулика.
Лицето на детето беше сияещо, с многокаратова усмивка, искрящи от радост очи. Забързаха към магазина. Това е „Паул Постерстраат” 2. Влязоха вътре.
- Мистър, видяхме в експозицията пръстен с каталожен номeр WWW 1979. Идваме за него - каза Деа.
- Преди един час го купиха, мили дами. Но, моля, ще ви покажа ето тези два, ето още три, те са от същата серия.
Двете девойки ги разгледаха, но не намериха своя фаворит. На Бащата му падна настроението, какъв разкошен подарък щеше да има Веа, извънреден и забележителен. Чудноватата Деа веднага импровизира нещо весело и каза:
- Добрите момичета отиват в Рая, лошите в Амстердам, а ние в магазин за диаманти, но сме закъснели. - и поздрави приятелски Веа и Бащата с по три целувки, както беше ритуалът по нидерландски.
С техния кавалер момичетата спряха пред павилиона за строонвафли, който ги почерпи с известните в страната, хрупкави, топящи се в устата вафли. След малко се погледнаха всички около устата, носа и по бузите - бяха изцапани с карамеловият, лепкав пълнеж и започнаха да се смеят един на друг. Гръмогласно, заразително, така че и околните започнаха да се смеят. Отново бяха весели и усмихнати.
28. 06.2022 Веселин Василев MD
Шумен
© Веселин Василев Всички права запазени