Първият земеделец
Далеч, далеч, още в прадревни времена, когато предците ни живеели в пещери и ходели на лов, едно младо семейство обитавало малка недълбока пещера, която била близо до огромна джунгла. Те живеели просто и скромно, хранейки се с плодовете от гъстата тропическа гора и от улова, който мъжът носел от далечните савани. И докато той ходел на лов, жена му ровела в земята за ядливи корени и брала плодове от ниските дървета и палми, след което ги събирала в дъното на пещерата.
Но тя, освен че събирала плодовете из джунглата, след беритбата си почивала, сядала на един камък и гледайки към небето, си пеела с грубия си глас, опитвайки се да имитира птиците в гората.
В един такъв ден един самец-горила я чул, приближил се до нея и почнал да ù приглася, Жената се стреснала в началото, но щом чула рева му продължила със своята прекрасна песен. Когато спрели да пеят, горилата заръкопляскала и изревала:
- Браво! Много хубаво пееш, скъпа моя дъще!
- О, благодаря ти, Превелики Татко. - отвърнала скромно тя.
През това време маймуната видяла плодовете и рекла:
- Виждам, че си ми обрала пак бананите и мангото! - жената го погледнала усмихнато и с голям поклон казала:
- Да, скъпи Татко.
- Хубаво, но не прекалявай! Можеш да береш от всяко дърво в тази гора, но от златните ми стръкове никога няма да късаш! - изревала строго горилата.
- Добре, Всевластни Татко. - отвърнала тя, след което взела плодовете и си тръгнала. Самецът я проследил с поглед, поклатил с глава и промълвил:
- Дано с времето хората да станат по-умни... И като си помисля, че са произлезли от моя род... - той отново поклатил глава и се скрил сред дърветата.
Жената се прибрала вкъщи и сложила корените в една ниша, а плодовете - в друга. Вечерта мъжът ù се прибрал и донесъл три заека и една коза, която влачил подире си.
След няколко дни жената пак излязла за плодове, а мъжът ù отишъл на реката за риба. Но този път тя навлязла по-навътре в джунглата и изведнъж пред нея се открило малко поле със златните стръкове на горилата. За съжаление мозъкът ù не бил още развит и паметта ù изневерявала на моменти и тя била забравила за забраната, затова взела да къса пшеничните класове и когато натрупала един голям сноп, го взела под мишница и го занесла в пещерата. Но тъй като житото било много добре узряло, по пътя то се ронело и така направило издайническа пътечка до нейния дом. Когато мъжът ù се прибрал привечер и хвърлил улова в дъното на пещерата, видял златните класове и викнал на жена си:
- Кви са тия треви, ма?
- Това са златни стръкове. - рекла кротко тя.
- И за кво са ни?
- Ми, не знам. - мъжът изръмжал, поклатил глава и седнал до огъня. И както си седели, изведнъж от гората се чул страшен рев. Двамата уплашено скочили и се заоглеждали. От гората излязла горилата, която щом открила кражбата на житните класове, проследила дирята от отронените зърна и не след дълго се озовала пред тяхната пещера.
- Кой от вас, глупаци, ми открадна стръковете? - изревал самецът.
Мъжът с трепереща ръка посочил жена си.
- Аз не ти ли казах да не късаш от златните стръкове?! А?! - жената коленичила и забила лицето си в земята, молейки се жално:
- Моля Ви, Велики Татко, не ме убивай!
- Ставай! Ти! - обърнал се той към мъжа - Вземай си жената и се махайте оттук! - след няколко ниски поклона и треперейки от страх те напуснали на бегом пещерата, а горилата си взела житото и се върнала в джунглата.
След няколко дни маймуната решила да ги потърси, тъй като гневът ù бил преминал. Дълго ги търсил и накрая ги открил да живеят насред едно поле. Когато видели самецът, се проснали пред краката му и почнали да го молят за милост. Той се смилил над тях и им подарил няколко пшенични зърна. Горилата им показала как да обработят земята, как да засеят семената и когато житните класове узрели, им показал как се събират зърната и как от тях да си направят хляб за ядене. Мъжът доста се бъхтал по полето, но накрая успял да отгледа хубави златни стръкове. Жената също се озорила със смилането на зърната, но след като самецът ù показал как да ги стрие и смели, тя спряла да си разкървавява ръцете.
Не след дълго мъжът получил и други семена, от които покарали различни житни култури - ръж, овес, ечемик, лимец, а по-късно почнал да отглежда царевица и боб.
Така той станал първият земеделец на земята.
© Кристиан Александров Всички права запазени