Път към върха

Импресия

   Бавно вървя по калдъръмения път. Отпивам на глътки от чистия въздух  и сякаш литвам там - горе. Тук е Тя - пирамидата на Светлината. Върхът ù сияе, огрян от слънчевата светлина и ме приветства с "Добре дошла в  града на бъдещето!" В Новия Йерусалим. Виждам го, огрян от онази сияйна светлина, която ме обгръща в мощната си десница и ми казва: "Бъди добра! Давай любов на хората!" И Той е тук - моят добър Учител. В Стария и в Новия Йерусалим. Пред мен е, целият облян в светлина. Подава ми духовната си единица и ми казва: "Добре дошла при нас!" Това е Джендем тепе.  Тепе е куполът, който ви обгръща с онази пречистваща енергия и се разпръсква по цялата планета Земя.

   Нечий глас прекъсва мислите ми: "Тя е бъдещата енергия на човечеството. Енергия, която сияе и пречиства всичко нечисто и порочно."

   Виждам бъдещия човек. Грее от светлина и с онази лъчезарна усмивка, която кара всяко живо същество да се приобщи към нея. Приближава се до мен. Чувствам неописуемо щастие и се питам: "Нима това е Той? Можем ли да бъдем като него? Разбира се, че можем. Стига да поискаме. Просто да се променим. Нали желанието е наше? Даден ни е разумът. Ама, май забравихме да го използваме?

   Не усещам как се изкачих на върха. Слънцето пече ли, пече, а на мен ми е леко на сърцето. Чувствам се в друго пространство, където няма агресия и омраза. Тук всичко е някак си друго. Хората покрай теб ти се усмихват, но с онази усмивка, която излиза дълбоко от душата им. Затова обичам да идвам тук. За да почувствам топлината и вълшебната енергия. Да се заредя с нея и наново да потегля към долината, в моя град.