“Хората забравят, че и пътят към нищото, започва с първата крачка“,
Чък Паланюк
Слънчев юнски ден.
От онези, много горещите, в които е 48 градуса, но на сянка. И няма значение колко фрапета и лимонади ще изпиеш, друго е да си на морето, например, под чадър, с коктейл в ръка, и да подухва летен бриз. Такъв, който да отвява мислите ти, като калинки.
(Сега, да не си помислите, че пиша, докато съм на плажа и пия коктейл, защото не съм).
Лъчите на слънцето се простираха докъдето ти видят очите. В безоблачното небе летяха птици, които създаваха усещането за ... не знам за какво точно, всъщност. Малко хаотичен ден ми е, но тъй като съм решила, че и днес ще владея хаоса (или поне своя собствен), затова, и изписвам следващите си редове.
Колкото по – горещо ставаше, толкова по – дълго се нижеха и дните, а нощите бяха от онези, безсънните, които те сблъскваха с най – големите ти страхове, и те вкарваха в най – дълбоките размисли и страсти.
Колкото повече време минаваше, толкова повече опознавах с ...