Разходка из София

              Майското слънце гали нежната кожа на софиянки. Скрити под шапките с големи периферии, обточени с красиви пъстроцветни панделки, те се разхождат в тази неделна сутрин по алеите на Пепиниерата. За по-сигурно, за да се предпазят от загара, са скрили лицата си под красиви омбрели с дълги дръжки от седеф или слонова кост. Дългите им рокли с многобройни волани и кордели ги превръщат във феерични видения, окъпани от свежия въздух на Витоша и обилната мека светлина на месец Май. Нежни ръце, облечени в дантелени ръкавици, държат тези омбрели, новост в тоалета на елегантната софиянка от началото на новия век.

               Младите фиданки на  Пепиниерата са вече цъфнали и във въздуха се носи парфюма на екзотични цветя и декоративни храсти,  посадени от майсторската ръка на швейцареца Даниел Неф. Розите са напъпили и скоро цяла симфония от розови аромати ще замайват чувствителните ноздри на софиянци. Виа Диагоналис, която в софийско е приело името цариградско шосе, отделя Пепиниерата от  пасбищата на село Слатина. Многобройни стада овце, белобради кози,  както и младите им отрочета, вакли агнета и палави яренца,  хрупат младата трева под строгия поглед на Шаро.

 Млад овчар се е облегнал на кривака  под дивата круша и тихичко си хортува с комшийска мома, дошла да набере киселец за чорбичка. Чува се лай и блеене на агънце, загубило майка си в навалицата.

          В този момент по прашното шосе се задава файтон, впрегнат с два красиви бели коня. Ярко червените им помпони  подскачат игриво на челата им. Лъскавите им сбруи заслепяват всеки, който отправи взор към двете красиви пътнички, седнали царствено в пайтона. На капрата седят един до друг файтонджията и гавазинът на госпожите, едър мустакат юнак с широк червен пояс, чифте пищови, натъкнати в него и малко черно калпаче от овчи кожух, каквито носят по македонско.

              Слънцето гали гърбовете на двете софийски кокони, та лицата им са открити, за да можем да се любуваме на тяхната изключителна красота. Облечени по последна парижка мода, с красиви широкополи шапки,  отрупани с изкуствени цветя и плодове, двете красавици държат омбрелите си затворен

               Султана е облечена в бледо синьо, а Лора в пастелно зелена рокля, гарнирана богато с дантели в същия цвят. Копринените ръкавици в подходящ  зелен цвят  не скриват, а само подчертават изяществото  на  ръцете ù. И двете са обути в скъпи  високи боти от италианско шевро,  завързани с дълги плетени връзки.

                 Разхождащите се по алеите на Пепиниерата софиянци се спират да поздравят двете красавици и да им се полюбуват. И двете са видни столичанки и прочути хубавици. Трака-трак, трака-трак, файтонът продължава пътя си, а двете госпожи само леко кимат, за да благодарят на поздрава на неизвестните си съграждани.

                 След  Орловия мост над Перловската река, движението  по алеите, обградени от  диви кестени,  става оживено. Тук празнично облечени мъже свалят за поздрав сламени гарсонетки с черни или тъмно сини панделки, и с дълбок поклон  изразяват уважението и възхищението си към двете прочути софийски чаровници. А жените поглеждат със завист елегантните си съгражданки.

             След като минава пред военния клуб, файтонът спира пред хотел „България”, където двете представителки на столичния хайлайф са решили да пият сутрешното си кафе. Пред входа на кафенето ги чака млад мъж, облечен в тесни панталони на едри кафяво-бежови квадрати и сюртюк с цвят на тъмен шоколад.  На врата му е вързана широка панделка с елегантен възел, на който е забодена красива игла с зелен камък, подобен на изумруд. На главата си носи елегантна гарсонетка с тъмно кафява панделка. Кърпичка в същия цвят се подава и от малкото джобче на добре ушитата дреха. Когато файтонът спира пред кафенето на хотела, гавазинът чевръсто скача от капрата и сваля степенката, за да слязат дамите. Младият мъж бързо се отправя към тях  със свалена шапка, покланя се усмихнато на двете госпожи и подава ръка, за да им помогне да слязат. Първо на г-жа Султана , а след това и на Лора и минавайки пред тях, ги повежда към  луксозното  кафене.

                     Кафене  „България” е мястото, където си дават среща най-изисканите и най-богатите софиянци. Тук се срещат фабриканти и царедворци, генерали и професори. Тук сред луксозната мебелировка „виенски” стил, си дават среща дами от висшето общество. Известни софийски куртизанки придружават богати господа със съмнителен произход на богатството си. Тези натрапници предизвикват тихото негодувание на „аристократите”, които се правят, че не ги забелязват и не отвръщат на поздравите им.

                    Тримата сядат на голяма маса до прозореца, който гледа към красивия булевард, водещ към двореца. Тежки, тъмно винено-червени плюшени завеси и тюлени пердета, внесени от Виена, крият посетителите на това райско кътче, от простолюдието, което джапа с цървулите си по калдъръма на Главната улица.

                    Гарсонът взима поръчката на тримата и бързо изчезва,  за да се появи след не повече от пет минути с табла, отрупана с вкусотии.

                   С плавни, добре заучени движения, той поставя чашите с кафе „меланж” пред двете дами и ароматно кафе „ала турка” пред младия господин. Топли орехови кифлички, прочутата торта „сахер” и мини банички с масло допълват закуската на „аристократичната” тройка. Още кафетата не са изпити, когато в кафе-сладкарницата се появява висок и слаб мъж със силни черти и напрегнато лице, скрито под широкопола филцова шапка, модерна сред  френската  бохема в началото на двадесетия век.

                             Приближава се до масата на своите приятели, сред които е неговата съпруга. Поздравява със сваляне на шапка,  не свеждайки  поглед от красивите очи на Султана. В погледа му се чете закачка и авантюризъм. Усмихва се на Лора и сяда до нея. Поръчва си силно шербетлия кафе. Тревожният му поглед обхваща набързо всички посетители на кафенето, изразът на лицето му се затваря и той се задълбочава в собствените си мисли,  пропускайки покрай ушите си  светския разговор, воден на масата.

                           Стегнат в безупречно чистата  си униформа, гарсонът донася кафето на поета и чаша ледено студена вода, в която има сложена сребърна лъжичка бяло сладко.

                            След час  четиримата стават и се отправят към изхода. Собственикът на кафенето ги изпровожда до външната врата, а на булеварда ги чака файтонът. Гавазинът Миле е спуснал степенката и е застанал до вратата, за да посрещне чорбаджийката  си.

                                 Тук поетът се прощава със  Султана, като ù целува ръка. Никой не забелязва, че устните му се задържат миг повече от необходимото върху ръкавицата на царската фаворитка. Ръкува се с младия мъж. Подава ръка на Лора и двамата бавно се отдалечават по Царя на път към семейния им дом.

                          Бавно файтонът пресича площад Александър Първи, спуска се по улица Търговска,  завива наляво пред сладкарница Пачев и се насочва към черквата св. Спас. Това е любимият молитвен дом на г-жа Султана, където тя идва всяка неделя да се черкува и запали свещ за душите на близките си, напуснали  този греховен свят.

                          Когато финият ù силует се очертава на черковните врата, всички се обръщат, за да видят известната красавица.

                            Файтонът чака пред черковните порти. Конете нетърпеливо бият крак по прашната улица, а файтонджията дреме на капрата. Само гавазинът Миле се оглежда наляво и надясно в очакване на Госпожата, която всеки момент ще се появи на черковните врати, ще се качи във файтона и ще потегли към дома си за обяд.

                            Пайтонът бавно  върви на юг  през Кюлюците, като следва трамвайната линия. На дъното на прашната улица издига снага Витоша, чиято свежа пролетна зеленина и високите борове са обгърнати от лек въздушен воал с цвета на люляците, цъфнали рано-рано покрай бреговете на Перловската река. Покрай  масите на крайпътните кафенета и гостилници, на припек в този топъл пролетен ден, са насядали цели семейства с дечурлигата, както и самотни двойки. Кафеджиите и гостилничарите припряно взимат поръчките и носят върху големи табли кафета, ракии и мезета. Около тях се носят приятните аромати на кебапчета, кимионлии кюфтета и още цвърчящи, току-що слезли от скарата  агнешки котлетчета,  богато посипани с балканска чубрица.

                    Лека усмивка озарява замечтаното лице на Султана, когато вижда мъжете с пламнали очи да се побутват при нейното тържествено преминаване покрай тях.

                  Мислите ù я пренасят към Варна, където я чака новата ù къща край морската градина, дар от Негово Величество. В очите ù за миг пламва хитро, весело пламъче, но тя веднага затваря очи като свенлива гимназистка, за да не види никой това палаво огънче, което пролетното съживяване на природата  запалва в дълбоките,  като планински езера, сини очи на  генералската съпруга.

                      Файтонаджията подканва конете да ускорят хода си, камшикът му изплющава във въздуха, файтонът завива наляво покрай казармите на пехотния полк и се насочва към крайбрежната улица, откъдето майският ветрец на  талази  носи  упойващия аромат на люляка.

        След десет минути пътуване по  крайбрежната улица файтонът спира пред красива двуетажна къща, боядисана в охра и лята чугунена ограда, оплетена с бръшлян, който скрива от погледа на минувача прелестното гнездо на чаровната Султана. Тя слиза от файтона и се насочва към железните порти, които широко се отварят пред нея. Двете служанки се покланят дълбоко пред господарката си, пожелавайки ù „добре дошла”. Вратата се затваря зад тях, за да сложи край на тази пролетна неделна разходка из София.