Elina (03:10 PM) :
Когато й дойде времето, пролетта се развихря като пристъп на треска, сякаш целият свят, който неспокойно се е мятъл и въртял в топлото зимно легло, внезапно потреперва, широко отваря очи и в него започва да пулсира живот под синьото като неразцъфнал зюмбюл небе, в което ще се надигне забуленото в мъгла слънце, бледожълто и крехко като току-що изпреден пашкул на копринена буба.

Elina (03:11 PM) :
В полето целият животински свят се движеше и въздухът бе пропит с надежда.
И в това огряно от слънце поле насред него растеше кой знае как и откъде появил се храст, разтворил чадъра си и разхвърлил крехка сянка. Шумата му променяше цвета си от зелен в сребрист, така както ято риби проблясва когато смени посоката си. Тъжен и самотен храст, откъснали му бяха най-хубавия цвят.

Elina (03:11 PM) :
Изведнъж сякаш на талази тревата зашумоля и след няколко мига от земята внезапно разцъфна цвете, тънко, крехко, нежно. Вятърът полюшваше листенцата му, а то надигаше глава, политаше нагоре, вперило взор в слънцето. То бе стройно и русо, разцъфнало в най-нежни багри. Внезапно цветето чу глухо стенание, което жалостиво се разнесе в дълбините и заглъхна тъжно някъде надалеч. Този звук прониза цветето, сякаш неволно бе докоснало болезнена рана.

Elina (03:11 PM) :
Във вътрешния мир на храста се бе разкрила бездна от образи и съзвучия, от копнеж и блаженство, рояци от окрилени звуци, тъжни и весели мелодии шестваха в душата му. Целият му предишен живот бе сякаш в безбрежната далечина зад него, необикновеното и всекидневното така се бяха слели, че му беше невъзможно да ги отдели. Не знаеше кой път да поеме, но тръгна да търси цветето.

Elina (03:11 PM) :
И в тоя момент храстът го съзря. Какво чудно цвете, как само златото се преплита в сиянието на небесната синева, мислеше си той. А цветето потрепваше, сякаш искаше да му каже Добро утро, мило храстче! Защо така си клони свел, та тук е пролет?!
И храстът разля поток от бяла светлина, сякаш бяха паднали хиляди звезди и разпери клони.

Elina (03:12 PM) :
Висок разлистен храст и малко цвете, които се накланяха един към друг, сякаш се целуваха. Храстът вземаше цветето в прегръдките си с чувство на страх и благоговение, неговото крехко стебло за първи път предусети света и неговите загадки. Те се полюшваха прегърнати в здрача и се целуваха сред пурпурното сияние на облаците.

Elina (03:12 PM) :
А цветето клюмваше и вехнеше, от ден на ден залиняваше. Пчелите изпиваха живота му. Чудновата орис и странни очаквания го зовяха в съседна планина, примамваше го вълшебна картина, на която не можеше да устои. 

Elina (03:12 PM) :
Изведнъж дърветата зашумяха, птици с уплашени крясъци закръжиха наоколо, чу се тътен на гръмотевици, земята потрепери и жалостиви звуци се понесоха из въздуха. Настъпи нощ. Призори природата се поуспокои и когато слънчевите лъчи пробиха иззад гората, всичко утихна.

Elina (03:12 PM) :
Събуди се на другия ден храстът, строен и изправен, но цветето вече го нямаше. Слънцето бе попарило крехките му листенца. Тъжно му стана на храста, но изведнъж широко отвори очи и що да види, полето бе осеяно с милион красиви цветя. И вятърът весело разлюля клоните му. Слънцето, дотогава сякаш в плен на затъмнение, отново изгряваше.

Elina (03:13 PM) :
КРАЙ

Разказа е на Елина - 19 години