Elina (03:10 PM) :
Когато й дойде времето, пролетта се развихря като пристъп на треска, сякаш целият свят, който неспокойно се е мятъл и въртял в топлото зимно легло, внезапно потреперва, широко отваря очи и в него започва да пулсира живот под синьото като неразцъфнал зюмбюл небе, в което ще се надигне забуленото в мъгла слънце, бледожълто и крехко като току-що изпреден пашкул на копринена буба.
Elina (03:11 PM) :
В полето целият животински свят се движеше и въздухът бе пропит с надежда.
И в това огряно от слънце поле насред него растеше кой знае как и откъде появил се храст, разтворил чадъра си и разхвърлил крехка сянка. Шумата му променяше цвета си от зелен в сребрист, така както ято риби проблясва когато смени посоката си. Тъжен и самотен храст, откъснали му бяха най-хубавия цвят.
Elina (03:11 PM) :
Изведнъж сякаш на талази тревата зашумоля и след няколко мига от земята внезапно разцъфна цвете, тънко, крехко, нежно. Вятърът полюшваше листенцата му, а то надигаше глава, политаше наго ...