Petya (13:50):
виж какво - за да е по-интересно - и ти помагай в разказа
Plamen (13:50):
ми то фантазията ми се развинти... и
Plamen (13:52):
ок... обаче в един момент се зачиташ във невероятно, страхотно талантливо и направо гениално творение на някакъв си Moriak до степен да забравиш да оближеш кренвирша и... ти си нататък
Petya (13:54):
хахах... добре... и как така... напротив, не забравям съвсем за кренвирша... защото и на мен ми е мнооого приятно... не само това, което ме е накарало да забравя за кренвирша, което ти така хубаво... и ти си нататък
Petya (13:57):
оф, да изясня ли нещо - да поопиша
Plamen (13:57):
... съм описал в еротично-ироничното си творение, и което те довежда до ситуация с окапана блузка и нужда от бързо почистване. Обаче сутринта си открила, че поредният дъжд е намокрил бельото ти и поради причина бялата блузката е на голо, а петното червенее и привлича погледите точно там, където не искаш... а сега да видим как ще се спасяваш
доизясни
Plamen (13:58):
доопиши
Petya (13:58):
чакай де - да прочета
Petya (14:01):
как ще се спасявам ли - ами, най-добре би било
да я изпера, разбира се
Petya (14:02):
заключвам офиса и си събличам първо фланелката
Plamen (14:02):
е каква фланелка сега, нали блузката е на голо
Petya (14:02):
да де - блузка на голо -
Plamen (14:03):
така... а в офиса мивка има ли
Petya (14:03):
има
Plamen (14:03):
ясноооо... да продължа ли аз
Petya (14:03):
и Вениш има
айде ти, че аз нещо се разконцентрирах
Petya (14:04):
остава и адаша ти да се обади
Plamen (14:04):
еее щом се съблече и се сети за него
оставям го той да довърши работата
Petya (14:05):
не съм се сетила за него, сетих се за онзиденшната ситуация
когато пак така си дрънкахме с тебе тука
Petya (14:06):
по-скоро би бил вмешател адаша ти
Petya (14:07):
така де
ама и ти си един
Plamen (14:07):
какъв
Petya (14:07):
ами такъв
не се стърпях да кажа нещо не на място - сори
Plamen (14:08):
кое е не на място
Plamen (14:09):
хахаха кажи то с кренвирш аналогията не е далечна
Petya (14:10):
именно
Plamen (14:13):
добре... та стоиш ти значи на мивката, гола до кръста и се наслаждаваш на фигурата си отсреща в огледалото, докато чакаш вениша да подейства на петното. Ама нали офиса е на първия етаж, в бързината да се почистиш, забравяш да дръпнеш щорите и в един момент имаш чувството, че мравки лазят по гърба ти... Обръщаш се рязко и... виждаш пътниците от тролея, спрял на светофара, да те сочат с пръст и да се усмихват...
Plamen (14:14):
айде сега да видим как реагираш
Petya (14:14):
ааа, ми няма лошо
Petya (14:15):
да гледат...
Plamen (14:15):
обаче в един миг съзираш между тях и Косьо... ни жив, ни умрял, да опитва да отвори вратата, преди тролеят да е стигнал до спирката
Petya (14:15):
хахахаха
Petya (14:16):
мдааааа...
Plamen (14:16):
сега какво правиш
Petya (14:17):
чакай сега -
какво правя ли - взимам бързо блузката и си я обличам - ей тъй мокра, с вениш-а -
Petya (14:19):
щото Косьо ще получи инфаркт, виждам го, а аз, понеже съм в шоково състояние, нищо, че съм червена до уши, се усмихвам предизвикателно на хората в тролея, задръстването е голямо и тролеят е заседнал вече 20 мин.
Petya (14:20):
хората зяпат - някои се хилят, предимно по-младите, Косьо неистово се опитва да слезе от тролея, но не се сеща да каже на шофьора, който също ме зяпа
Plamen (14:21):
глей къде се стига от един кренвирш
Petya (14:21):
хахахахахаха
Plamen (14:22):
и понеже в бързината си се закопчала накриво, се налага отново да разкопчаваш блузката, което неразбралите причината за новото разкопчаване пътници приветстват с бурни, но нечути аплодисменти.
Petya (14:23):
хахахах
Petya (14:24):
а пък някои от пътниците забелязват поведението на Косьо и един вади телефона си и набира бърза помощ
Plamen (14:24):
Междувременно по радиото съобщават за задръстване по твоята улица, предизвикано от спрял по непонятни причини тролей, а новинарският екип на кола на БиТиВи, която неволно е жертва в същото задръстване, вече чука на вратата ти за да заснеме от удобна позиция предполагаемата катастрофа пред тролея
Petya (14:25):
хаххах
аз, след като наново съм закопчала накриво копчетата на блузката си
Plamen (14:26):
Жертви на задръстването са и две линейки, чиито екипи вече дават първа помощ на двама-трима пенсионери от тролея, колабирали при повторното ти разкопчаване...
Petya (14:26):
хахаахх
Plamen (14:26):
ей така може да си замине мърцина човек
Petya (14:26):
хааххах
Plamen (14:28):
Накрая Косьо успява да разбие вратата на офиса ти и почва да лази под бюрото и да занича в гардероба, пуфтейки като локомотив в безплодния опит да открие предполагаемия щастливец, съблякъл жена му насред офиса.
Petya (14:29):
и след това започва да разкопчава накриво закопчаната ми блузка
за да я закопчее както трябва
Plamen (14:30):
Колкото и да му сочиш кренвирша и салатката, единственият коментар е: Сега не съм гладен - макар да души наоколо като ловджийско куче. Накрая съблича ризата си и ти я намята, защото дясното зърно закачливо прозира под мократа блузка и служи за фокус на камерата на телевизията.
Plamen (14:33):
Вечерта сте първа новина в 7, а мократа блуза вече е градска легенда сред телевизионерите и санитарите... Междувременно вкъщи ти вече пишеш трета страница с обяснения за случката, а свекърва ти бере душа в кухнята и шепне: - С това ли трябваше да се прочуем, Господи. The end
Petya (14:34):
хахах браво!
майстор си!
Petya (14:35):
аз съм музата, ти майстора
Plamen (14:35):
остава само да позираш гола
Petya (14:35):
ааа да
Plamen (14:36):
или това беше модел, не муза
© Дениз Всички права запазени