Petya ‎(13:50):

виж какво - за да е по-интересно - и ти помагай в разказа

Plamen ‎(13:50):

ми то фантазията ми се развинти... и

Plamen ‎(13:52):

ок... обаче в един момент се зачиташ във невероятно, страхотно талантливо и направо гениално творение на някакъв си Moriak до степен да забравиш да оближеш кренвирша и... ти си нататък

Petya ‎(13:54):

хахах... добре... и как така... напротив, не забравям съвсем за кренвирша... защото и на мен ми е мнооого приятно... не само това, което ме е накарало да забравя за кренвирша, което ти така хубаво... и ти си нататък

Petya ‎(13:57):

оф, да изясня ли нещо - да поопиша

Plamen ‎(13:57):

... съм описал в еротично-ироничното си творение, и което те довежда до ситуация с окапана блузка и нужда от бързо почистване. Обаче сутринта си открила, че поредният дъжд е намокрил бельото ти и поради причина бялата блузката е на голо, а петното червенее и привлича погледите точно там, където не искаш... а сега да видим как ще се спасяваш

доизясни

Plamen ‎(13:58):

доопиши

Petya ‎(13:58):

чакай де - да прочета

Petya ‎(14:01):

как ще се спасявам ли - ами, най-добре би било

да я изпера, разбира се

Petya ‎(14:02):

заключвам офиса и си събличам първо фланелката

Plamen ‎(14:02):

е каква фланелка сега, нали блузката е на голо

Petya ‎(14:02):

да де - блузка на голо -

Plamen ‎(14:03):

така... а в офиса мивка има ли

Petya ‎(14:03):

има

Plamen ‎(14:03):

ясноооо... да продължа ли аз

Petya ‎(14:03):

и Вениш има

айде ти, че аз нещо се разконцентрирах

Petya ‎(14:04):

остава и адаша ти да се обади

Plamen ‎(14:04):

еее щом се съблече и се сети за него

оставям го той да довърши работата

Petya ‎(14:05):

не съм се сетила за него, сетих се за онзиденшната ситуация

когато пак така си дрънкахме с тебе тука

Petya ‎(14:06):

по-скоро би бил вмешател адаша ти

Petya ‎(14:07):

така де

ама и ти си един

Plamen ‎(14:07):

 какъв

Petya ‎(14:07):

ами такъв

не се стърпях да кажа нещо не на място - сори

Plamen ‎(14:08):

 кое е не на място

Plamen ‎(14:09):

хахаха кажи то с кренвирш аналогията не е далечна

Petya ‎(14:10):

именно

Plamen ‎(14:13):

добре... та стоиш ти значи на мивката, гола до кръста и се наслаждаваш на фигурата си отсреща в огледалото, докато чакаш вениша да подейства на петното. Ама нали офиса е на първия етаж, в бързината да се почистиш, забравяш да дръпнеш щорите и в един момент имаш чувството, че мравки лазят по гърба ти... Обръщаш се рязко и... виждаш пътниците от тролея, спрял на светофара, да те сочат с пръст и да се усмихват...

Plamen ‎(14:14):

айде сега да видим как реагираш

Petya ‎(14:14):

ааа, ми няма лошо

Petya ‎(14:15):

да гледат...

Plamen ‎(14:15):

обаче в един миг съзираш между тях и Косьо... ни жив, ни умрял, да опитва да отвори вратата, преди тролеят да е стигнал до спирката

Petya ‎(14:15):

хахахаха

Petya ‎(14:16):

мдааааа...

Plamen ‎(14:16):

сега какво правиш

Petya ‎(14:17):

чакай сега -

какво правя ли - взимам бързо блузката и си я обличам - ей тъй мокра, с вениш-а -

Petya ‎(14:19):

щото Косьо ще получи инфаркт, виждам го, а аз, понеже съм в шоково състояние, нищо, че съм червена до уши, се усмихвам предизвикателно на хората в тролея, задръстването е голямо и тролеят е заседнал вече 20 мин.

Petya ‎(14:20):

хората зяпат - някои се хилят, предимно по-младите, Косьо неистово се опитва да слезе от тролея, но не се сеща да каже на шофьора, който също ме зяпа

Plamen ‎(14:21):

глей къде се стига от един кренвирш

Petya ‎(14:21):

хахахахахаха

Plamen ‎(14:22):

и понеже в бързината си се закопчала накриво, се налага отново да разкопчаваш блузката, което неразбралите причината за новото разкопчаване пътници приветстват с бурни, но нечути аплодисменти.

Petya ‎(14:23):

хахахах

Petya ‎(14:24):

а пък някои от пътниците забелязват поведението на Косьо и един вади телефона си и набира бърза помощ

Plamen ‎(14:24):

Междувременно по радиото съобщават за задръстване по твоята улица, предизвикано от спрял по непонятни причини тролей, а новинарският екип на кола на БиТиВи, която неволно е жертва в същото задръстване, вече чука на вратата ти за да заснеме от удобна позиция предполагаемата катастрофа пред тролея

Petya ‎(14:25):

хаххах

аз, след като наново съм закопчала накриво копчетата на блузката си

Plamen ‎(14:26):

Жертви на задръстването са и две линейки, чиито екипи вече дават първа помощ на двама-трима пенсионери от тролея, колабирали при повторното ти разкопчаване...

Petya ‎(14:26):

хахаахх

Plamen ‎(14:26):

ей така може да си замине мърцина човек

Petya ‎(14:26):

хааххах

Plamen ‎(14:28):

Накрая Косьо успява да разбие вратата на офиса ти и почва да лази под бюрото и да занича в гардероба, пуфтейки като локомотив в безплодния опит да открие предполагаемия щастливец, съблякъл жена му насред офиса.

Petya ‎(14:29):

и след това започва да разкопчава накриво закопчаната ми блузка

за да я закопчее както трябва

Plamen ‎(14:30):

Колкото и да му сочиш кренвирша и салатката, единственият коментар е: Сега не съм гладен - макар да души наоколо като ловджийско куче. Накрая съблича ризата си и ти я намята, защото дясното зърно закачливо прозира под мократа блузка и служи за фокус на камерата на телевизията.

Plamen ‎(14:33):

Вечерта сте първа новина в 7, а мократа блуза вече е градска легенда сред телевизионерите и санитарите... Междувременно вкъщи ти вече пишеш трета страница с обяснения за случката, а свекърва ти бере душа в кухнята и шепне: - С това ли трябваше да се прочуем, Господи.  The end

Petya ‎(14:34):

хахах браво!

майстор си!

Petya ‎(14:35):

аз съм музата, ти майстора

Plamen ‎(14:35):

остава само да позираш гола

Petya ‎(14:35):

ааа да

Plamen ‎(14:36):

или това беше модел, не муза