Нищо не помръдваше тази вечер. Нямаше нито звук. Дори и файтони не минаваха по павираните улици. Всичко беше пусто. Но аз все пак имах работа. Спрях до една малка къщичка.Ослушах се за момент. Нищо. Всички хора си бяха легнали спокойно по леглата и бяха залостили вратите. Подухна вятър, от който няколко смачкани страници от вестник пробягаха, забързани надолу по улицата. Той ставаше все по-силен. Една от вратите зад мен се отвори с трясък, който беше способен да събуди всички наоколо. Но не стана така. Само на прага на малка къщичка зад мен се появи една фигурка. Беше облечена със зелено палтенце върху бяла нощничка. Тя нямаше обувки на краката, а студеният вятър сякаш беше там, за да си играе с косата ú. Това беше малко момиченце, което очевидно щеше да излезе само в тази студена нощ. То направи няколко стъпки, а поредният порив на вятъра заплашваше да изгаси свещта в ръката ú. С всяка крачка момичето тръгваше все по-уверено. Тя се насочи надолу по улицата, като с едната си ръка пазеш ...